— Да, госпожо — кимна Кайли, след което се случи нещо рядко за нея — тя се извини.
— Хауърд, съжалявам — каза. — Какво можем да направим, за да помогнем?
— Не знам — поклати глава той. — Аз съм просто човек от рекламния бизнес. Мюриъл е кмет на града само от три месеца. Преди това беше щатски прокурор. И двамата сме свикнали да плуваме сред акули, но те бяха беззъби в сравнение с тази, пред която се е изправила в момента, особено Уолок.
— Денис Уолок? — смръщих се аз само при споменаването на името му.
Сайкс кимна. Уолок е кошмарът на всеки прокурор. Той е най-страховитият наказателен адвокат в града, нещо като кръстоска между Кларънс Дароу и лорд Волдемор. Забележителните му умения да завладява умовете на дванайсетчленното съдебно жури бяха толкова легендарни, че пресата му беше измислила прозвището Магьосника — име, което само подчертаваше мистичната му слава.
— Бил е нает от петимата обирджии на болница „Хъдсън“ — уточни Кейтс. — Обадил се е на прокурора тази сутрин и настоява градът да се откаже от случая.
— Да се откажем от случая ли? — избухна Кайли — Капитане, заловихме ги да крадат оборудване. Те стреляха по нас!
— Оказва се, че са използвали халосни патрони и оръжие, което не е смъртоносно — заяви Кейтс.
— Няма оръжие, което да е сто процента несмъртоносно.
— Магьосника ще твърди, че клиентите му са обучени в точната стрелба военни. Използвали са оръжията само за да задържат полицията настрана.
— Ами десетте болнични заведения, които са ограбили?
— Информирал е градския прокурор, че възнамерява да използва техниката на защита в стил Робии Худ.
— Поправете ме, ако греша, капитане — започна Кайли с тон, който граничеше със заяждане, — но според Уолок ще излезе следното: Конгресът се е направил на глух пред кампанията на сержанта за осигуряване на по-добра медицинска грижа и помощи за ветераните, така че Хоук и неговата Весела дружина решили да финансират начинанието си на своя глава. Не са се опитвали да продават откраднатото оборудване на черния пазар. Всичко отивало в нелегалната здравна клиника за ветерани, която изграждали. Съдебните заседатели ще се хванат за това.
— Съдебни заседатели ли? — ужаси се Сайкс. — Единствената цел да привлечем отдел „Специални клиенти“ в това беше да държим случая далеч от пресата. Ако цялата тази информация изтече публично, това ще се превърне в глобален кошмар, който ще залее първите страници на вестниците, и в истинска политическа катастрофа за Мюриъл.
— Имам идея за едно положително разрешение на ситуацията — казах.
— Споделете, моля — въздъхна Хауърд Сайкс.
— Няма да ви хареса — предупредих го аз.
— Без значение е дали на мен ще ми хареса, стига на жена ми да й хареса — отговори той.
— Вероятно и тя ще го намрази — отбелязах аз. — В него няма и грам политическа артистичност. Предложението ми е изцяло подчинено на директната полицейска логика, че щом има задача, тя трябва да се свърши.
— Изобщо не ми пука за политическата артистичност — извика Сайкс. — Искам само да попреча на Магьосника Уолок да изкара сержант Хоук един съвременен Робин Худ. Защото, ако го направи, жена ми ще изглежда като проклетия шериф на Нотингам.
67
— Този човек се е побъркал — заяви Кейтс веднага щом Хауърд Сайкс напусна офиса й. — Не ме интересува колко добър е бил в рекламата. Има още много да учи в областта на неутрализирането на щетите.
— Е, поне беше достатъчно мъдър да ни даде зелена светлина по идеята на Зак — отбеляза Кайли.
— Пожелавам ви късмет в реализирането й на практика — каза Кейтс. — Умниците от Бръшляновата лига не са достатъчно равностойни противници на уличен боец като Уолок. Той успя да изправи кметицата пред дулата на топовете и сега ще я кара да прави и невъзможното. Хитро е копелето!
— Като говорим за хитреци — намесих се аз. — Макс Басет ни е лъгал през цялото време.
— За какво? Той си призна, че е застрелял Джеръми Невинс.
— И защо да не го направи? Никое съдебно жури няма да го признае за виновен, защото е застрелял проникнал в дома му престъпник, който е убил брат му.
— За какво е лъгал тогава?
— Той разпозна огърлицата, която Чък Драйдън откри в раницата на Джеръми Невинс, като същата, която е била открадната в нощта на обира.