— И застрахователната компания го потвърди — допълни Кейтс.
— Не съвсем. Потвърдили са единствено, че това е огърлицата, която те са застраховали. Щом е била върната, за тях отпада отговорността от осемте милиона долара. Така че защо да си правят труда да я проверяват в лаборатория и да се уверяват дали е същата, която е била открадната?
— Същата ли? Да не би да намеквате, че има повече от една огърлица?
— Да, така смятаме.
— И на какво се основават твърденията ви?
— На факта, че когато брат ти лежи в локва кръв, а ти току-що си застрелял човека, който го е убил, историята, която разправяш за случая, не може да звучи толкова идеално, сякаш си я репетирал часове преди това. Знаехме, че Макс крие нещо, но не бяхме наясно какво, така че накарахме Чък да направи ДНК тест на остатъчния биологичен материал по огърлицата. Снимките от местопрестъплението показваха, че Елена Травърс е била жестоко одрана по шията при обира. Само че по огърлицата от раницата на Невинс нямаше никакви следи от нейната коса, кожа или кръв.
— Е, значи Невинс я е почистил на пара или каквото там друго правят бижутерите, за да върнат блясъка — сви рамене Кейтс.
— Не беше почиствана. Драйдън твърди, че огърлицата е пълна с остатъци от кожни мазнини, но никаква част от ДНК по нея не принадлежи на Елена Травърс.
— Защото тя никога не я е слагала на шията си — досети се бързо Кейтс.
— Смятаме, че братята Басет са дали на Елена фалшификат, след което са организирали кражбата му, така че да могат да приберат застраховката на истинската огърлица — добави Кайли. — Свързахме се с разследващ застрахователни измами и се оказа, че братята Басет са подавали три иска за обезщетения вследствие на кражби през последните двайсет и две години, като всеки е бил срещу различна застрахователна компания. И трите пъти исковете са били напълно удовлетворени и изплатени от застрахователите. А общата им стойност е била деветнайсет милиона долара. Вероятно се е очаквало и този обир да мине гладко като предишните, но всичко се е скапало в мига, в който Елена е била убита.
— След това всички участващи лица са се обърнали едно срещу друго — продължих аз. — Невинс е застрелял Дейвис. Теди Райдър е избягал с фалшивата огърлица, която вероятно е смятал за истинска. После Невинс убива Лео и накрая Макс доста убедително ги чува да се карат, застрелва Невинс и подхвърля истинската огърлица в раницата му. Така той няма да прибере застраховката, но това вече не го интересува, защото случаят бързо ще бъде потушен.
— А и след като брат му е мъртъв — намеси се Кайли. — Макс става единствен собственик на компанията, което вероятно струва много повече от осем милиона.
— Можете ли да докажете нещо от това? — попита Кейтс.
— Единственият начин да докажем каквото и да било, е да открием фалшификата, който е носила Елена Травърс.
— Намерете го тогава, защото прокурорът ще ви се изсмее в лицето и ще ви изгони от кабинета си, ако го накарате да повдигне обвинение за липса на ДНК. А въобще знаете ли къде да я търсите? — усъмни се Кейтс.
— Ще започнем от Ани Райдър — отговори Кайли. — Ако е у сина й Теди, може би тя ще е склонна да я предаде, за да му предложим сделка.
— Говорете с нея и вижте какво ще иска — заяви Кейтс.
— Ако успеем да я намерим — казах аз. — Надяваме се да е все още жива при постоянно увеличаващата се смъртност около този случай.
68
Макс Басет зави с ленд роувъра си на изхода от шосе „Таконик“ в посока Шраб Оук и извади късмет да го хване червен светофар точно на изхода. Това му даде достатъчно време още веднъж да погледне новия брой на Ню Йорк Поуст, лежащ на седалката до него.
Ухили се. Снимката му беше на първа страница и той прочете заглавието за десети път:
Отгърна вестника на трета страница и препрочете първото изречение от статията:
Максуел Басет, известният с живота си в стила на Хемингуей ловец и бижутер, добави и титлата „герой“ към списъка с постиженията си, след като застреля Джеръми Невинс. Това е човекът, който стои зад убийството на актрисата Елена Травърс и брата на Басет, Леополд.
Шофьорът на автомобила зад него натисна припряно клаксон и Макс потегли на запад по шосе 6. „Аз съм герой, Лео — каза си той, — жалко, че не си наоколо да организираш някое от твоите соарета в моя чест.“