Трябваше му само малко търпение. И втори куршум.
Макс изключи двигателя в средата на езерото и лодката бавно спря. Дълбокомерът на таблото показваше, че разстоянието до дъното е малко под осемнайсет метра. Достатъчно дълбоко. Теди и Ани Райдър щяха да пристигнат в къщата в два следобед. До мръкване щяха да се озоват на дъното на езерото Мохеган с тежести, завързани за глезените, и разпрани стомаси, за да не могат телата им да изплуват заради отделящите се газове.
Няколко дни след това полицаите щяха да освободят тялото на Лео и Макс с опечалена физиономия щеше да се появи пред медиите в деня на погребението му. След това щеше да подпише договора с „Пресио Мундо“. А първото създадено впоследствие бижу щеше да бъде посветено на скъпия му и непрежалим брат.
Запали една от пурите, оставени от Том, облегна се удобно назад и се отпусна под лъчите на априлското слънце. Ловът беше почти към края си.
69
Ани Райдър реши, че в един друг свят тя и Макс Басет биха били невероятен екип. Той беше майстор в създаването на изтънчени бижута, а тя, по дяволите, беше истинска легенда.
Двамата можеха да направят милиони, но тя би го зарязала като лош чек още в мига, в който започнеше стрелбата. Би могла да преглътне цялата тази глупост около славата му на голям ловец, макар че ловът беше нещо тъпо, но убийството на Елена Травърс я беше накарало рязко да смени мнението си. Басет не беше натиснал спусъка, ала беше наел Реймънд да свърши мръсната му работа, с което Теди се оказа съучастник в убийство.
Сега човекът, който би могъл да бъде идеалният й партньор, се беше превърнал в главния й враг. И Ани Райдър бе на път да реши този въпрос веднъж завинаги.
— Пътят до къщата на този тип е като игрище за хокей на лед — отбеляза Теди, докато прекарваха очукания шевролет по замръзналото шосе.
— Просто карай бавно — предупреди го Ани, забелязвайки охранителната камера, монтирана на едно дърво. — И се усмихни, дават ни по телевизията.
Какъвто си беше глупав, Теди действително намали и се усмихна.
— И никакво говорене, разбра ли? — напомни му Ани.
Теди прекара пръсти пред устните си, затваряйки въображаем цип.
После паркира колата и двамата тръгнаха към къщата. Ани позвъни на вратата. Макс Басет отвори и веднага претърси Теди за скрито оръжие.
— Чист е — установи Макс и се обърна към Ани. — Ами ти?
— Аз не вярвам в оръжията — каза тя. — А освен това, ако не разполагаш с жена полицай, няма начин да ме докоснеш и с пръст.
На Макс не му пукаше дали тя носеше цял арсенал, скрит под червено-черния й пуловер. Така или иначе щеше да е мъртва, преди да успее да стреля.
— Можем да поговорим в бърлогата ми — предложи той и ги поведе надолу по коридора към дебела плоча от макасарски абанос, която собственоръчно беше донесъл от индонезийската джунгла. Набра кода на клавиатурата и махагоновата врата се отвори.
Влязоха и Ани чу електронното цъкване — сигнал, че вратата се беше затворила зад тях. От архитектурна гледна точка стаята беше великолепна, помисли си тя. Коминът на каменната камина се издигаше до тавана, а отпред имаше интересен дървен балкон, окъпан в слънчева светлина. Цялото място обаче излъчваше смърт. Огромен бял тигър с раззината уста и остри зъби, застинал по средата на скока си, заемаше централното място в помещението. Беше заобиколен от дузини други препарирани животни, рогове и глави по стените. Това беше огромна колекция от трофеи, събирани цял живот от мъж, чиято единствена страст беше да убива други живи същества.
С Теди се настаниха на дивана, покрит с кожа от зебра, а Макс зае мястото срещу тях зад инкрустираното със слонова кост кожено бюро.
— Колко искате? — попита той.
— Огърлицата беше застрахована за осем милиона — каза Ани.
— Тази беше върната. Досега сигурно сте разбрали, че това, което притежавате, е доста евтин фалшификат.
— Не я пробутвай толкова евтино — възрази Ани и се усмихна. — Тя е оригинал на Макс Басет и далеч не е без стойност.
— Ласкаете ме, мадам, което, сигурен съм, е целта ви. Въпреки това, дори и с моето име отгоре, тази би струвала най-много стотина хиляди.
— А аз защо бих се съгласила да взема сто хиляди, когато застрахователната компания предлага възнаграждение от четвърт милион?
Макс стисна челюсти.
— Не ми се ще да ви съобщавам лошите новини, но възнаграждението на застрахователите вече не е в играта, откакто огърлицата беше намерена.