— Твърде е рисковано. Ако тя не си тръгне веднага, той ще се досети, че сме тук, и ще изгубим елемента на изненадата. Веднага щом Ани и Теди са в безопасност, ти покриваш задния вход, а аз влизам отпред и ще го арестуваме.
От подслушвателната уредба се разнесоха стъпки, докато Ани и Теди се придвижваха из къщата. Веднага щом входната врата се отвори, сигналът започна да се губи.
— Микрофонът се трие в плат — отбеляза Кайли. — А тук навън е дяволски студено. Вероятно Ани е скръстила ръце пред гърдите си.
Шумът от припукващо статично електричество в ефира продължи още малко, след което сигналът изчезна напълно.
— Изгубихме я — отбелязах аз.
— Няма значение — каза Кайли. — Двамата с Теди се връщат към микробуса, а Басет вероятно седи в дневната си със заредена пушка за лов на слонове и чака да докопа…
Ударът беше потресаващ. Имах чувството, че микробусът бе пометен от влак. По-късно разбрахме, че е било всъщност също толкова смъртоносен удар от ленд роувър.
Страничната част на стария ни седан се огъна навътре и цялото возило се плъзна по замразената почва. Нито Кайли, нито аз бяхме очаквали сблъсъка и двамата се строполихме рязко върху твърдия метален под.
Преди да осъзная какво ставаше, чух рева на двигателя отвън, а ленд роувърът продължи да притиска микробуса ни. Последвалият втори удар беше по-силен от първия. Седанът се преобърна на една страна, заклатушка се за миг, след което се затъркаля надолу по стръмния банкет край пътя, падайки ту на колела, ту на таван, докато не се удари в нещо голямо, вероятно дърво, и спря на място.
Ако не беше релсата, закрепена здраво за тавана, за която бях успял да се хвана, щях да бъда размятан като парцалена кукла в пералня. Въпреки това лявото ми рамо и дясното ми коляно отнесоха най-сериозните наранявания.
Кайли не беше извадила такъв късмет. Тя се беше държала само за задната част на шофьорската седалка и сега погледът й блуждаеше, а по лицето й се стичаше кръв.
— Трябваше да изчакаме подкреплението — промълви тя.
71
Още щом Макс осъзна, че семейство Райдър са дошли само заради признанието му, а не заради парите, той посегна към пистолета, скрит зад гърба му. Измъкна го, насочи го на сантиметри от лицето на Ани и постави показалец пред устните си.
Бавно схващащият Теди също разбра посланието и замръзна на място.
Макс внимателно повдигна долната част от пуловера й и си помисли: „Не е чудно, че старата вещица не искаше да бъде претърсвана. Била е опасана с жици!“.
После обърна пистолета към Теди и прошепна в ухото на Ани:
— Колко са ченгетата в буса?
Тя не отговори, но показа знак с два вдигнати пръста.
Максуел Басет винаги беше нащрек за деня, в който щеше да настъпи възмездието. През целия си живот се беше научил да оцелява. От десетилетия се подготвяше за този апокалиптичен миг, след който щеше да му се наложи да избяга от живота, който бе водил до момента. Във всичките му сценарии за настъпването на Армагедон той винаги си беше представял чуждо нашествие, природна катастрофа или тотален социален колапс. Дори в най-лудите му фантазии не беше допускал, че сетният му ден щеше да настъпи, когато бъде повален от хитра дърта чанта и отвеяното й синче.
Това обаче сега нямаше значение. Той беше готов. С насочения към тях пистолет Макс отиде до гардероба и извади отвътре стара и доста износена пътна чанта за сафари. Беше пълна с всичко, от което би имал нужда, за да избяга и да се скрие в крепостта, която си беше построил преди трийсет години в джунглите на Британска Колумбия.
Щеше му се да пусне един куршум в празната кратуна на Теди, ала необходимостта да пази тишина надделя над желанието за разплата.
— А сега просто седни тук и се дръж като добро момче — прошепна той в ухото му. — Ако не си добричък, се сещаш какво ще се случи с майка ти, нали?
Теди кимна и седна с каменна физиономия, докато Басет изведе Ани извън стаята и затвори вратата зад гърба си.
Щом излязоха, той разстрои микрофона на възрастната жена достатъчно, за да убеди двете ченгета, че тя се връща към микробуса. След това изтръгна рязко предавателя и го захвърли в снега.
— Качвай се! — нареди той.
Отвори вратата на ленд роувъра си откъм шофьорското място, след което натика Ани вътре и я избута до съседната седалка.
— Закопчай си колана! — заповяда й отново и запали двигателя.