— Свещения камък — каза Фокс.
— Къде другаде?
По-късно Кал открадна момент насаме с Куин. Поведе я към спалнята й и притискайки я в прегръдката си, вдъхна от уханието й.
— Беше по-страшно — тихо заговори той, — по-страшно от всякога, защото за миг помислих, че съм те загубил.
— Беше по-страшно, защото не можех да те намеря. — Тя наклони глава назад, предавайки се на целувката. — По-трудно е, когато обичаш някого. Хубаво е, но е и по-тежко, можеш да загубиш твърде много.
— Искам да те помоля за нещо. Да заминеш, само за няколко дни — продължи припряно той. — Седмица или две. Зная, че имаш и други проекти, които се опитваш да вместиш. Почини си, може да си отидеш у дома в…
— Моят дом вече е тук.
— Знаеш какво имам предвид, Куин.
— Разбира се. Няма проблем. — Усмивката й бе слънчева като юнски ден. — Стига и ти да дойдеш с мен. Можем да си позволим кратка почивка. Какво ще кажеш?
— Говоря сериозно.
— Аз също. Ще замина, ако дойдеш с мен. Иначе по-добре се откажи. Не си и помисляй да спориш с мен — предупреди го тя. — Почти виждам как в главата ти се върти мисълта да ме ядосаш толкова, че да си тръгна. Не можеш. Няма да стане. — За по-убедително тя сложи ръце на раменете му и ги притисна. — Страхуваш се за мен. Аз — също, както и за теб. Вече всичко е свързано.
— Тогава отиди да си купиш булчинска рокля.
— Е, това вече е мръсна тактика. — Но тя се засмя и страстно го целуна. — Вече съм набелязала няколко модела, благодаря. Майките ни са се лепнали една за друга като с лепило и кроят планове за сватбата. Имахме тежък ден, Кал, но го преживяхме.
Той я притегли назад, отново вдъхвайки от аромата й.
— Трябва да се поразходя из града. Чувствам нужда да го видя отново.
— Добре.
— Ще изляза с Гейдж и Фокс.
— Разбирам. Върви. Стига да се върнеш при мен.
— Винаги — увери я той.
Когато Кал ги придума да излязат, най-напред обходиха квартала. Светлината чезнеше, здрачаваше се. Видя познатите къщи, дворове, тротоари. Мина покрай дома на прабаба си, където колата на братовчедка му бе паркирана на алеята, а покрай нея имаше разцъфнали и напъпили цветя.
Съзря къщата на момичето, по което бе хлътнал на шестнадесет години. Къде ли живееше тя сега? В Кълъмбъс, в Кливлънд? Помнеше само, че семейството й напусна града през есента, когато той бе седемнадесетгодишен.
През Седемте на онова лято баща й бе направил опит да се обеси на черния орех в задния им двор. Кал си спомни как сам отряза клона, и за да не губи твърде много време, го върза за дървото с въжето на шията му, докато яростта отмине.
— Не ти провървя с Мелиса Егхарт, а, смотаняко?
Колко типично за Гейдж бе да превърне спомена в пиперлива шега.
— Напротив, стигнах до втора база. Тъкмо напреднах към трета, когато положението стана напечено.
— Да. — Гейдж плъзна ръце в джобовете си. — Доста напечено.
— Съжалявам. Прав беше — обърна се Кал към Фокс. — Глупаво е да си го изкарваме един на друг.
— Забравете — каза Гейдж. — Много пъти съм се замислял дали да не си тръгна.
— Да мислиш и да го направиш, са коренно различни неща. — Свиха по главната улица. — Искаше ми се да излея гнева си върху нещо и ти се оказа удобна жертва.
— О’Дел е по-сръчен в ръцете и е свикнал да го налагат с юмруци. — Когато не получи саркастичен отговор от Фокс, Гейдж го изгледа изпитателно. Замисли се как друг път бе успявал да се справи с мрачното настроение на Фокс и избра тактиката, която владееше най-добре. Да го жегне. — Май си в плен на силни човешки емоции?
— О, я се разкарай.
— Ето го отново.
Гейдж метна ръка около раменете на Фокс.
— Все още не съм се отказал да те ступам.
— И да ти е била сърдита — услужливо каза Кал, — вече не е. След появата ти като рицар на бял кон.
— Няма нищо общо с това. С кавга и спасяване на момичето. Проблемът е, че с нея имаме различни желания. Слушайте, аз се прибирам у дома. Не съм изключил компютъра, не съм заключил кантората…
— Ще дойдем с теб да нагледаш.
— Не, няма смисъл. Наистина имам работа. Ако попаднете на нещо интересно тази вечер, ще прегледам записките ви. Довиждане.
— Много е разстроен — отбеляза Гейдж, докато гледаха как Фокс се отдалечава по Главната. — Направо съкрушен.