— Да. Да, искам да бъда с теб.
— Добре тогава. — Фокс нежно я целуна. — Ще отида да чукна няколко яйца.
По-късно сутринта Фокс седеше в офиса на Кал, потърквайки с крак задницата на Лъмп. Гейдж крачеше наоколо. Беше му безкрайно неприятно да бъде там, Фокс знаеше това, но нямаше начин да се измъкне. Можеха да поговорят насаме и бе удобно. Главно защото Фокс бе решил до пълнолунието да бъде достатъчно близо до Лейла, за да се отзове веднага щом тя го повика.
— Трябва да има причина да е набелязал точно нея. Шибан изнасилвач!
— И ако знаем причината, ще успеем да го спрем — кимна Кал. — Може би е защото нейната връзка е най-крехка. Имам предвид, че ние тримата се познаваме, откакто се помним, а Куин и Сибил — от колежа, но никой от нас не познаваше Лейла преди февруари.
— Или злото копеле просто е хвърлило жребий. — Гейдж се спря до прозореца, не видя нищо интересно навън и продължи: — Никой друг не е показал признаци на обсебеност.
— Различно е. Не е като онова, което става с хората през Седемте. Изнасилването се е случило в съня й. А втория път Лейла приличаше на сомнамбул. То следва същия модел като с Хестър Дийл. Има много начини за самоубийство, видели сме предостатъчно. Но щеше да бъде удавяне, в открит воден басейн. Както с Хестър. Може би така е трябвало да бъде.
— Един от нас ще остава в квартирата всяка нощ, докато това приключи — реши Кал. — Дори ако Лейла е при теб, Фокс, от сега нататък никоя от трите няма да стои сама в къщата нощем.
— Съгласен съм. След като изпълним танца си на лунна светлина, трябва да помислим по-сериозно върху това. Трябва да намерим начин да го спрем, да защитим… и трите.
— Вдругиден — промърмори Гейдж. — Слава богу. Успя ли някой да изкопчи подробности от мадам Волтер?
Устните на Кал трепнаха.
— Нищо съществено. Ако Куин знае нещо, държи устата си заключена. Казва само, че Сибил доизглажда нещата. После ме разсейва с тялото си, което не е никак трудно.
— Тя пише сценария. — Фокс повдигна ръце при изсумтяването на Гейдж. — Слушай, опитвали сме по безброй начини и не сме постигнали нищо. Нека и дамата се пробва.
— Дамата се тревожи, че всички ще загинем. Или петима от шестимата.
— По-добре разтревожена, отколкото твърде вироглава — реши Фокс. — Ще предвиди всички рискове. Умна жена е. Освен това обича Куин. Обича и Лейла, но с Куин са като сестри. — Фокс се изправи. — Трябва да се върна в кантората. Като заговорих за работа, може би ще се преместя в Ню Йорк, след като вие с Куин се ожените.
— Господи, още един налапал въдицата. — Гейдж поклати глава. — Или с халка на носа.
— Убий ме. Все още не съм казал на семейството си. Ще ги подготвя постепенно. — Фокс се взираше в лицето на Кал, докато говореше. — Но реших, че вие трябва да знаете. Ще изчакам да минат Седемте и после ще обявя сградата за продан. Погасил съм значителна част от кредита и пазарът е стабилен, така че…
— Вечният оптимист. Братко, доколкото знаем, в този град може да не е останал камък върху камък след четиринадесети юли.
Този път Фокс показа на Гейдж среден пръст.
— Както и да е. Ако ти или баща ти — обърна се той към Кал — проявявате интерес, ще обсъдим някои цифри.
— Това е голяма крачка, Фокс — бавно каза Кал. — Свързан си с града не само лично, а и професионално.
— Не всеки може да остане. Ти няма да останеш — обърна се Фокс към Гейдж.
— Няма.
— Но се връщаш, и ще продължиш. Аз също ще се връщам. — Фокс показа китката си и белега на нея. — Нищо не може да заличи това. А и Ню Йорк е само на няколко часа път, по дяволите. Фучах дотам и обратно през цялото време, докато следвах и…
— Докато беше с Карли.
— Да — кимна той на Кал. — Сега е различно. Все още имам някои връзки, пуснах пипала, да видя какво ще излезе. Но точно сега ме чака неотложна адвокатска работа. Мога да поема смяната тази вечер — добави той, докато вървеше към вратата. — Отново ще кажа, че онези жени трябва да си прекарат спортен канал.
Когато Фокс излезе, Гейдж седна на ръба на бюрото.
— Ще му бъде безкрайно мъчно, ако замине за Ню Йорк.
— Да, наистина.
— Все пак ще го направи и ще намери начин да потръгне. Защото О’Дел си е такъв. При него всичко потръгва.
— Щеше да опита и с Карли. Не зная дали щеше да се получи, но щеше да опита. Прав е, с Лейла е различно. Ще направи така, че нещата да потръгнат, и аз съм този, който безкрайно ще тъгува, че няма да виждам тъпата му физиономия всеки божи ден.