— Веднага ще се лепнат на задника ми. Ако останем живи, ще трябва да се побера в онази великолепна булчинска рокля. — Тя си взе едно кексче и благоразумно отчупи половината. — Мисля, че ще оцелеем, и половин сладкишче не се брои.
— Ще изглеждаш страхотно — усмихна й се Лейла. — А обувките, които намерихме? Идеални са. И ние със Сибил няма да се изложим. Обожавам роклите, които избрахме. Идеята за тъмнолилаво и орхидея просто…
— Изпитвам непреодолима нужда да си поговоря с някого за бейзбол — каза Фокс и заслужи смушкване с лакът.
Разговорите постепенно затихнаха и не остана друг звук, освен пращене на съчки и самотен глас на сова. Шестимата седяха мълчаливо, а огромната луна светеше като бял прожектор на осеяното със звезди небе. Фокс стана да събере отпадъците. Пъргави ръце прибраха останалата храна и добавиха дърва в огъня.
По сигнал на Сибил жените разопаковаха „ритуалната чанта“, както Лейла бе започнала да я нарича. Малка медна купа, пакет морска сол, пресни билки, свещи, изворна вода.
Следвайки указанията, Фокс посипа солта, описвайки широк кръг около Свещения камък.
— Е… — Сибил се отдръпна и огледа подредените върху камъка принадлежности. — Не зная каква част от това е само за визуален ефект, но източниците ми препоръчват всички тези елементи. Солта е за защита от зло, нещо като бариера. Трябва да застанем в кръга, който Фокс направи. Има шест бели свещи. Всеки от нас ще запали една, по реда си. Но първо трябва да налеем изворната вода в купата, после — да сложим билките, и накрая — трите парчета от камъка… едно по едно. Кю?
— Разпечатах шест копия от думите, които ще изречем. — Куин извади папката от раницата си. — Ще ги кажем един по един, в кръг, докато всеки на свой ред пуска от кръвта си с ножа на Кал.
— Над купата — напомни й Сибил.
— Да, над купата. Когато и последният го стори, ще се хванем за ръце и ще повторим думите заедно шест пъти.
— Би трябвало да бъдат седем — каза Лейла. — Зная, че сме шестима, но седем е ключовото число. Може би седмият път е за пазителя или символизира невинността, жертвата. Не зная, просто трябва да бъдат седем.
— И седем свещи — осъзна Фокс. — Седмата ще запалим всички. Мамка му, как не сме се сетили за това?
— Вече е малко късно. — Гейдж сви рамене. — Имаме шест, ще трябва да се задоволим с тях.
— Могат да станат седем. — Кал протегна ръка към Лейла. — Ще ми дадеш ли ножа си за малко?
— Почакай. Досещам се. Този ще свърши по-добра работа. Дай да погледна. — Фокс извади своя нож и взе едната от дебелите восъчни свещи. — Прекарал съм доста време в работа с восък и фитили като малък. — Сложи я легнала напряко и погледна Сибил. — Има ли някакво значение каква е височината им?
— Не, но според източниците ми трябва да са шест. — Тя погледна Лейла и кимна. — Да пишат каквото си щат. Направи ни още една свещ.
Фокс се залови за работа. Восъкът щеше да съсипе острието му, но ако всичко бе наред, щеше да го наточи, когато се прибере вкъщи. Трябваше му доста време и се запита защо Сибил не е взела цял пакет свещи. Но отряза парче и взе инструмента на Лейла, за да издълбае отвор за фитила.
— Не е най-сполучливото ми творение — отбеляза той, — но ще гори.
— Ще я запалим последна. — Лейла огледа лицата на другите. — Ще я запалим заедно. — Замълча, за да си поеме дъх и да продължи със спокоен тон: — Почти е време.
— Трябват ни трите парчета от камъка — каза Сибил — и ритуалният скаутски нож — добави тя с едва забележима усмивка.
Момчето излезе от гората с няколко пъргави скока. Острите нокти на ръцете и краката му издълбаха бразди в земята, които се изпълниха с кръв.
— Трябва да знаеш, че и преди сме използвали сол. — Гейдж извади своя „Лугър“ от колана си. — Никаква полза. — Веждите му рязко се повдигнаха, когато създанието докосна солта с ръка, изскимтя от болка и отскочи назад. — Сигурно е от друга марка.
Още щом се прицели, то просъска и изчезна.
— Да започваме. — С уверена ръка, Сибил наля водата в купата и поръси билките. — Сега — камъните. Кал, Фокс, Гейдж.
Отекна гръм, проблесна светкавица и от небето бликна кървав дъжд. Обгорялата земя го пое и задимя.
— Издържа. — Лейла вдигна поглед нагоре. — Не прониква в кръга.
Фокс стисна камъка в шепата си. Носеше го с надежда от близо двадесет и една години. С тази надежда го пусна във водата след третината на Кал. Извън кръга земята се тресеше яростно и бариерата от сол изтъняваше под напора на кървавия порой.