„Разяжда кръга“, помисли си Фокс, запали своята свещ и подаде запалката на Лейла.
На светлината на шестте свещи всички се хванаха за ръце и едновременно запалиха седмата.
— Побързайте — настоя Фокс. — Връща се побесняло.
Кал задържа ръката си над купата, прокара ножа по дланта си и прочете думите. След него Куин, после Фокс.
— Моята кръв, тяхната кръв. Нашата кръв, неговата кръв. Едно на три части и три в едно цяло. Мракът и светлината. Принасяме тази жертва, изричаме тази клетва.
Крясъци и звуци, които не бяха нито човешки, нито животински, разкъсаха мрака. Притаен в сянката на камъка, Лъмп вдигна голямата си глава и нададе вой.
Лейла взе ножа и стисна зъби от острата болка, докато изричаше думите. Насочи мислите си към Фокс, след като подаде ножа на Гейдж. Студът! Почти навлиза!
Земята затрепери под краката им и той стисна кървящата й ръка в своята.
Вятърът засвири оглушително. Гласовете на другите не достигаха до Фокс, не долавяше мислите им, но отправи молитва да са с него. Върху Свещения камък седемте свещи горяха с нетрепващи пламъци, почервенялата вода в купата кипеше. Земята се надигна и невидима сила хвърли Фокс към камъка така мощно, че дъхът му спря. Нещо подобно на нокти се впи в гърба му. Почувства как се завърта неудържимо. Отчаяно потърси Лейла със съзнанието си. В този миг вълна от ослепително сияние и топлина го тласна към мрака.
С мъка запълзя по посока на едва доловимото й ехо. Извади ножа си, влачейки се по разлюляната земя.
Тя допълзя до него и най-мъчителният му страх изчезна, когато намери ръката й. Щом пръстите им се преплетоха, светлината отново лумна и отекна звук, пронизителен като писък. Огън погълна Свещения камък и той се загуби в него като острие в ножница. С оглушителен грохот пламъците се издигнаха към студената всевиждаща луна и образуваха огнена завеса около кръга. На свирепата им светлина Фокс видя другите, отпуснати или коленичили на земята.
Всички бяха във въртящия се кръг от огън, докато в средата му камъкът бълваше още.
„Заедно, помисли си той, плувнал в пот от убийствената жега. В живота или в смъртта, ще бъдем заедно.“ Стискайки ръката на Лейла, повлече и двамата през кръга. Ръката й се обви около него и продължиха да пълзят плътно един до друг. Кал го сграбчи за ръката, задърпа го напред. Срещна погледа на Гейдж. Сред бушуващия във въздуха пожар отново се хванаха за ръце.
Заедно, помисли си Фокс, докато ужасяващата стена от огън се приближаваше.
— За невинните — едва промълви той, задушавайки се от навлезлия в гърлото му дим. Огънят, ослепително ярък, разяждаше земята. Нямаше път за бягство и Фокс знаеше, че остават само мигове. Потърка буза в тази на Лейла. — Всичко, което сме сторили, е било за невинните и един за друг… и, мамка му, бихме го сторили отново.
Кал задъхано се засмя и доближи ръката на Куин до устните си.
— Да, мамка му.
— Мамка му — съгласи се Гейдж. — Нека финалът бъде грандиозен.
Придърпа Сибил към себе си и впи устни в нейните.
— Е, ще опитаме да се измъкнем. — Фокс примигна, за да намали паренето в очите си. — Няма смисъл да стоим тук и да чакаме да се опечем, когато можем да… Затихва.
— Зает съм. — Гейдж вдигна глава и огледа местността. — Страшно добър съм в целувките.
— Идиот. — Сибил го блъсна назад и застана на колене. Пламъците се отдръпнаха към камъка и запълзяха нагоре по него. — Оцеляхме.
— Явно всичко, което направихме, е било правилно. — С премрежен поглед, Лейла се взираше в огъня, който се събра обратно в купата, хвърляйки златисти отблясъци. — Особено това, че се намерихме, че останахме заедно.
— Не побягнахме. — Куин потърка изцапаната си буза в рамото на Кал. — Всеки разумен човек би го направил, но не и ние. Не съм сигурна дали можехме.
— Чух те — каза Лейла на Фокс. — „В живота или в смъртта, ще бъдем заедно“.
— Заклехме се. Аз, Кал и Гейдж, когато бяхме десетгодишни. И отново тази нощ, шестимата. Изрекохме клетва. Огънят угасна. — Той успя да се изправи. — Мисля, че трябва да погледнем.
Когато се обърна към камъка, внезапно онемя.
Свещите бяха изчезнали, както и купата. Олтарът стърчеше на лунната светлина неопетнен. Върху него бе техният камък, цял.
— Господи! — задъхано промълви Сибил. — Получи се. Не мога да повярвам, че се получи.