— Значи всички сме едно голямо, щастливо семейство — отбеляза Гейдж.
— Тази връзка означава нещо. Не е особено приятно — добави Сибил, обръщайки се право към Лейла — да зная, че част от това, което имам, от това, което съм, произтича от някакво зло създание, нечовешка и жестока сила. Всъщност то ме вбесява. До такава степен, че съм готова да използвам всичко в себе си, цялата си същност, за да сритам задника му.
— Страхуваш ли се, че то може да използва дарбата и същността ти?
Сибил отново повдигна чашата си и тъмните й очи останаха хладни, когато отпи.
— Нека опита.
— Аз се страхувам. — Лейла огледа лицата на хората, към които се бе привързала. — Страхувам се, че нося в себе си нещо, което не разбирам и не мога да контролирам напълно. Страхувам се, че в един момент, всеки момент, то може да ме обсеби. — Поклати глава, преди Куин да проговори. — Все още не зная дали сама съм направила избора да дойда тук, или нещо друго ме е накарало. По-мъчително е да не зная дали всичко, което правя, е мой избор или част от някакъв грандиозен план, създаден от тези сили на мрака и светлината. Това ме тревожи. Това е трудното.
— Никой не те държи окована на този стол — изтъкна Гейдж.
— Остави я — каза Фокс, но Гейдж само сви рамене.
— Не мисля. Тя има проблем, както и всички ние. Трябва да се справим с него. Защо просто не събереш багажа си и не заминеш обратно за Ню Йорк? Там имаш работа… каква беше, да продаваш скъпи обувки на отегчени жени с излишни пари за харчене?
— Стига, Гейдж.
— Не. — Лейла докосна ръката на Фокс, когато той понечи да стане. — Нямам нужда някой да ме спасява или закриля. Защо няма да си замина? Защото би означавало, че съм страхлива, а никога не съм била такава. Няма да побягна, защото създанието, изнасилило Хестър Дийл, и създало копеле полудемон, а после довело момичето до лудост и самоубийство, би изпитало безкрайно задоволство. По-добре от всеки тук зная какво й е причинило, защото то ме накара да го изживея. Може би затова се страхувам повече от останалите, може би е било част от плана. Няма да ходя никъде, но не се срамувам да призная, че се боя. От онова, което ни дебне, и от това, което е в мен. Във всички нас.
— Ако не се боеше, би означавало, че си глупава. — Гейдж повдигна чашата си за тост. — Умните и самоуверените са по-трудни за манипулиране от глупаците.
— На всеки седем години добри хора в този град, обикновени хора, умни и самоуверени, се нараняват взаимно или посягат на себе си. Вършат неща, които иначе никога не биха им хрумнали.
— Мислиш, че може да е заразно? — попита Фокс. — Че може да обезумееш и да нараниш някого? Един от нас?
— Как да бъда сигурна, че съм застрахована? А Сибил и Куин? Не трябва ли да имаме предвид, че поради потеклото си ние може да сме още по-уязвими?
— Добър въпрос. Обезпокоителен — добави Куин, — но добър.
— Не се връзва. — Фокс се обърна така, че Лейла да срещне погледа му. — Нещата не са се развили както е планирал или очаквал Туис, защото Джайлс Дент е бил подготвен. Попречил му е да бъде там, когато Хестър е родила, възпрял го е да не създава повече потомство и родът се е загубил. Вие не сте такива, каквито е искал, и всъщност, съдейки по всичко, което знаем или можем да предположим, трите сте част от това, което ще даде предимство на нас с Кал и Гейдж този път. Страхуваш се от него, от онова, което е в теб? Знай, че Туис се страхува от теб, от онова, което носиш в себе си. Защо иначе ще се опитва да те изплаши и прогони?
— Добър отговор.
Куин потърка ръката на Кал със своята.
— Въпросът е — продължи Фокс — не само дали сте застраховани срещу силата, която притежава той да подтиква хората към агресивно, необяснимо поведение, а и дали носите част от тази сила, макар и дремеща, която, ако се слее в едно, ще го унищожи веднъж завинаги.
Лейла се вгледа в лицето на Фокс.
— Вярваш ли в това?
Той понечи да отговори, но после само хвана ръката й и я притисна, когато тя се опита да я издърпа.
— Ти ми кажи.
Лейла се бореше, виждаше и усещаше тази своя инстинктивна реакция на нежелание да приеме връзката с него. Трудно бе просто да отвори съзнанието си. Дори когато почувства щракването, изчака.