Но ужасът се пренесе с него, както и непоносимата разкъсваща болка. Обви ръце около нея, обзет от отчаяна нужда да докосва тялото й, да долавя уханието й, да чува бързите удари на сърцето й. Жива. Не бе закъснял, не и този път. Тя беше жива. Беше тук.
— Прегърни ме. — През него премина тръпка, ехо на онзи вцепеняващ страх. — Не ме пускай.
— Няма. Сънува кошмар. — Докато му шепнеше, ръцете й отпускаха напрегнатите мускули на гърба му. — Вече си буден. Всичко е наред.
Дали, запита се той. И дали някога щеше да бъде.
— Толкова си студен. Фокс, толкова си студен. Ще те завия. Тук съм, само да взема одеялото. Трепериш. — Лейла се отдръпна, придърпа завивката и разтри ръцете му, за да ги стопли. На слабата светлина тя не откъсваше поглед от лицето му. — По-добре ли си? Така по-добре ли е? Ще ти донеса вода.
— Да, добре. Благодаря.
Тя изпълзя от леглото и се втурна навън от стаята. Фокс закри лицето си с ръце. Имаше нужда от минута време да се опомни, да се върне към реалността. Сънят я бе смесил със спомените, бе събудил страховете му и мъката от загубата.
Закъсня в онази грозна лятна нощ, твърде зает да се прави на герой. Издъни се и Карли бе мъртва. Трябваше да се погрижи за безопасността й. Трябваше да се увери, че е на сигурно място, да защити нея преди всички други. Толкова държеше на нея, а не успя да й помогне.
Лейла бързо се върна, коленичи до леглото и пъхна чашата в ръката му.
— Стопли ли се? Искаш ли още едно одеяло?
— Не. Не, добре съм. Съжалявам.
— Беше леденостуден и викаше. — Тя ласкаво приглади косите назад от лицето му. — Отначало не можах да те събудя. Какво стана, Фокс? Какво сънува?
— Не мога… — Понечи да й каже, че не може да си спомни, но лъжата заседна като горчива буца в гърлото му. Бе излъгал Карли, и тя бе мъртва. — Не мога да говоря за това. — Отново не бе чистата истина. — Не искам да говоря сега.
Усети колебанието й, нуждата да узнае. Но отвърна с упорито мълчание.
Лейла също не каза нищо, взе празната чаша и я остави на нощното шкафче. Притегли го към себе си и притисна главата му към гърдите си.
— Вече всичко е наред. — Гласът й бе нежен като допира на ръката й. — Всичко е наред. Поспи още малко.
Ласките й прогониха демоните и го унесоха.
На сутринта Лейла се измъкна от леглото като крадец. Фокс изглеждаше изтощен и все още блед. Тя можеше само да се надява част от мъката, която бе струяла от него през нощта, да е отшумяла. Щеше да намери източника й, сега той нямаше да й попречи. Ако стигнеше до корените й, може би Лейла щеше да му помогне да я изтръгне, да излекува разкъсващата сърцето му болка.
Но това бе само една от причините за любопитството й. Другата бе егоистична, дори наивна. Докато бе в плен на кошмара, той бе извикал името й, ужасено и отчаяно. Но не само нейното, спомни си Лейла, а и друго име.
Карли.
Не, да надникне в ума и сърцето му, докато Фокс спи, независимо дали от безкористни или егоистични подбуди, бе нагло навлизане в личното пространство. Нарушение на доверието помежду им.
Реши да го остави да спи и ако трябваше да нахълта някъде, щеше да е в кухнята, за да му приготви нещо солидно за закуска.
Облече захвърлената му риза и излезе от спалнята.
В кухнята изведнъж подскочи. Не заради купчините неизмити съдове и разпиляния вестник. Беше сравнително чисто за мъжко жилище. Няколко чинии в мивката, неотворени писма на масата, плотове, забърсани надве-натри около дребните уреди.
Подскочи от изненада при вида на новата придобивка — лъскава домашна кафемашина.
Едва не се разтопи от умиление. Той никога не пиеше кафе, а бе излязъл и купил машина заради нея, с мелачка. Когато отвори шкафа, вътре намери пакет кафе на зърна.
Как бе възможно да е толкова мил? Лейла държеше пакета и се усмихваше срещу машината, когато Фокс влезе.
— Купил си кафемашина.
— Да. Хрумна ми, че трябва да можеш да поемаш сутрешната си доза тук.
Когато Лейла се обърна, той вече бе пъхнал глава в хладилника.
— Благодаря. Заслужаваш да ти приготвя закуска. Сигурно имаш нещо, което мога да забъркам.
Лейла заобиколи вратата на хладилника и надникна вътре. Когато той се изправи, тя направи крачка назад и видя лицето му.
— О, Фокс! — Инстинктивно повдигна ръка към буза му. — Не изглеждаш добре. Трябва да се върнеш в леглото. Днес графикът ти не е натоварен. Мога да отменя…