— Стотици хиляди — поправя я Зигне. — Ако не и повече. Права сте, че тя е била Божеството на войната и смъртта, но освен това е била и Божеството на морето, което мнозина забравят. Може би защото военните ѝ прояви са били… много по-незабравими.
— Ами да, ако говорите за пазителите, които са убивали, осакатявали и изтезавали милиони сейпури. За нас това си е незабравимо, и още как. Може би прекалено незабравимо.
— Правилно. Но това, което повечето хора забравят, е, че като морско Божество тя е изградила голяма част от владенията си в морето. Доколкото знаем, първоначалният Воортяштан е представлявал огромен град над водата, може би издигнат върху множество кейове и колони, а може би изцяло плаващ. Каквато и да е истината, самото разположение на града показва, че е съществувал благодарение на чудеса.
— Защото сега е на дъното на залива — съгласява се Малагеш.
Знае за тази част от историята: почти няма област на Континента, която да не е била съсипана, след като каджът убил Божествата. Всички чудеса, на които се крепял животът на Континента, изчезнали мигновено — катастрофа, запомнена като Примигването. Ако някогашният Воортяштан се е разполагал върху океана чрез чудеса, това обясняваше напълно защо сега го обитаваха рибите в Северно море.
— Точно така — отвръща Зигне и за миг на лицето ѝ грейва лукава усмивка.
„Как си поддържа зъбите толкова бели — дразни се Малагеш, — щом пуши непрекъснато?“
— Това, което виждате днес, не е било самият град — продължава Зигне, — а само неговият вход. Генерале, двата върха източно от града не са планини, те са рамката на порта.
Малагеш дъвче мундщука на цигарето си.
— Значи съвременният Воортяштан е построен върху развалините на древната порта?
— Правилно ме разбрахте. А някогашният град сега задръства Солда, причинява страховити сезонни разливи на реката и пречи на една от най-големите реки на света да стане път за невероятно изгодна търговия.
Малагеш се засмива кисело.
— Значи вашата задача тук е да направите клизма на целия Континент, така ли?
Думите ѝ не помрачават усмивката на Зигне дори за миг.
— Да, и така може да се каже.
— Наистина ли мислите, че можете да спазите последния вариант на графика?
— Ами… Всъщност според моите изчисления ще изпреварим последния вариант на сроковете за разчистването с почти три месеца.
Малагеш я гледа опулено.
— Значи… ще го завършите предсрочно?
— Да — потвърждава Зигне.
— Ще довършите предсрочно работата, чийто край все се отлага с години?
— Да.
— И не го казвате, защото сте полудяла окончателно и безнадеждно?
— Поне доколкото аз мога да преценя.
— И как ще се справите с това според вас?
— Не ви се сърдя за недоверието — казва Зигне. — Години наред ЮДК не можеше да измисли как да разчисти залива, как да премахне тези отломки, останали от тежка катастрофа преди десетилетия. Но накрая нашият екип от инженери стигна до решение: модулно изграждане на компонентите.
— Моля?…
Зигне се усмихва и Малагеш проумява, че е реагирала на краткия рекламен увод точно както Зигне е искала.
— В залива Солда не можем да работим отвън навътре — има цял подводен град между нас и… сегашния град. Затова решихме да свършим работата отвътре навън. В проекта разделихме двата основни вида машини — кран и товарен кораб, на най-важните им съставни части. Избрахме прости, евтини, функционални части, за чието сглобяване и разглобяване са необходими минимални усилия. След това изградихме малко пристанище на няколко мили от Воортяштан, където можем да стигнем до брега — Зигне сочи към прозореца, през който се вижда все по-близкият фар — и прокарахме релсите, за да превозваме тези части по-близо до залива. Щом успяхме да доставим частите в устието на Солда и сглобихме първите два крана — край на играта.
Зигне смуква нехайно от цигарата. Малагеш се взира в нея, чака и накрая пита:
— Как така „край на играта“ само с два крана?
— Ами монтираш ли два крана на правилните места, можеш да постигнеш всичко. Първо построихме с тях кораби и кейове. После сглобихме още четири крана малко по-навътре в морето. След това тези четири крана извадиха отломки, натовариха ги на корабите и изградиха още осем крана по-навътре във водата. Новите осем крана извадиха отломки, натовариха ги на новите кораби и сглобиха още шестнайсет крана… после още трийсет и два, още шейсет и четири и така нататък. Обяснявам прекалено опростено, но можете да схванете основната идея.
Малагеш гледа гората от кранове.