Щом преодолява и последното стъпало, жената спира и отсечено отдава чест.
— Генерал Малагеш, за нас е чест присъствието ви в Тинадеши.
— А, Надар, ти ме намери — подхвърля Бисвал.
— Генерале, когато сте в Тинадеши, почти винаги стоите в гнездото. — Тя оглежда стаята с неодобрение. — Въпреки възраженията ми.
— Тюрин, това е капитан Киран Надар, комендант на Форт Тинадеши. Надар не харесва моя импровизиран кабинет тук. Смята, че штаните са опасни и могат да се възползват от този мой навик. Но аз съм тук именно защото знам, че те са опасни. — Бисвал се заглежда на изток към назъбените порозовели върхове на планината Тарсил. — Къде бих имал по-добър изглед към онова, с което трябва да се справим?
— Струва ми се, че това е остатък от друго време — казва Малагеш, докато се изправя и оглежда малкото помещение. — Построено е преди артилерията и малокалибрените оръжия да имат далекобойност като сегашната.
— Права сте — казва Надар. — И тъй като загубихме заради снайперист предишния си командир, дано намери покой във вечния си сън, се безпокоя, че генерал Бисвал обича да си пие чая тук.
— Може би ми харесва да съм в част от крепостта — подхвърля Бисвал, — която е построена по време, когато сме имали по-ясна представа за целите си тук.
Надар свежда поглед и мълчанието става неловко.
— Мястото е адски особено — вмята Малагеш и думите ѝ сякаш заглъхват окаяно във въздуха.
— Госпожо генерал, не се съмнявам, че познавате добре и по-съвременни съоръжения — отвръща Надар с намек за накърнена гордост. — Но тук сме принудени да се задоволяваме с това, което имаме.
— Но някои неща си изглеждат съвсем нови — продължава Малагеш и застава пред западния прозорец, обърнат към океана и крайбрежните канари. Преди тях е невзрачната постройка, която е видяла по пътя нагоре, заобиколена от много мили бодлива и режеща тел. — Какво представлява онази проклетия?
— Недовършено разширение на укрепленията, госпожо генерал — невъзмутимо обяснява Надар.
— Разширение, а?
— Да, генерале.
Малагеш се вторачва в нея.
— Нищо подобно.
Самоувереното изражение на Надар се стопява. Бисвал гледа ту едната, ту другата, лицето му е неразгадаемо.
— Капитан Надар, виждала съм как се строят нови укрепления — натъртва Малагеш. — И то много. Това е нещо съвсем друго. По-важното е, че отделих достатъчно време да прегледам предложенията за ново строителство във Форт Тинадеши. Нито едно не е било утвърдено. За разлика от онова нещо там.
Надар поглежда Бисвал, който ѝ отвръща с красноречив поглед: „Казах ли ти.“ Надар се мръщи раздразнено и подхваща:
— Госпожо генерал, при цялото ми уважение, ще ви дам отговора, който според мен очаквате — това са поверителни сведения, до които не вярвам да имате достъп.
— Може и така да е, капитан Надар — казва Малагеш и добавя небрежно: — Да не е нещо свързано с онзи метал?
Надар я зяпа като зашлевена.
— М… метал ли?
— Именно. Металът, който сте открили някъде наблизо.
— Как… вие да не… — Надар се насилва да говори спокойно. — Госпожо генерал, как точно се… осведомихте за това?
— Видях някакъв доклад още докато бях в съвета. — Лъже, но понеже малцина имат представа какво научават и виждат хората по върховете на властта, звучи съвсем правдоподобно. — Сигурно е било преди да наложат официално ограничения достъп. Тогава само си помислих, че е любопитна находка. Но щом се е оказало толкова важно, че е засекретено, а вие сте построили това нещо… находката явно е адски любопитна.
Стаята притихва задълго.
Бисвал се обляга на стола си и се подсмива.
— Тюрин, възрастта не е засегнала ума ти. Дори си по-схватлива, отколкото те помня.
— Ще приема това като комплимент, господин генерал — казва Малагеш.
— Генерал Бисвал — намесва се Надар вече доста зачервена, — аз… аз не смятам заповедите за поверителните сведения, според които изпълняваме задачите си тук, за нещо смешно. Ако е имало пробив в тази област, трябва да…
— Спомням си как един млад капитан ми каза много тактично — прекъсва я Бисвал, — че човек може хем да почита Галадеш и да му се подчинява, хем да не забравя, че е на хиляда мили оттук.