— Генерал Рааджаа… Да, той беше чудесен предводител. Всички му се възхищаваха. Когато го загубихме, мнозина промениха отношението си към това, което правим тук. — Надар тръсва глава и тръгва надолу по дълга стълба. — Генерал Малагеш, какво знаете за „Волтова дъга“?
— Знам, че има метал. Знам, че е в земята. Горе-долу това е. Дори не подозирах, че си има красиво кодово наименование.
— Ясно. А какви са знанията ви в електроинженерството?
— Никакви. Дори по-малко от никакви.
— Е, това ни улеснява — казва Надар. — Значи ще имате по-малко въпроси.
Вървят по коридора към лабораториите. Таванът тук не се вижда заради широки и тесни тръби, всички те съскат или бълбукат тихо.
— Вероятно разбирате, че електрификацията може да се окаже следващата голяма крачка напред за нашата страна — подхваща Надар.
— Чета за това във вестниците от време на време. Смятах, че Валайча Тинадеши се е опитвала да го постигне и не е успяла.
— Вярно е, но тя не е влагала особени усилия в това. А сега, както може би сте видели в Галадеш, не само цели домове, а и големи здания са електрифицирани.
— Така е — съгласява се Малагеш.
Ако трябва да бъде откровена, светлината на електрическите лампи я дразни. Струва ѝ се, че някак откроява недостатъците в човешките лица.
— Сега основният проблем е преносът на енергията — не млъква Надар. — Имаме въглища, имаме язовири. Но увеличаването на преноса, за да е равен на мащабите на производството в Сейпур… това ни затруднява.
Тя отваря широко дървената врата в края на коридора. Влизат в снежнобяла лаборатория, пълна с какви ли не сложни уреди: помпи, инсталации и още нещо със смайващо изобилие от тръби около него. Четирима лаборанти седят прегърбени над стъклени съдове с различни количества невзрачно сив прах. Вдигат глави стреснато.
— Лейтенант Пратда… — казва Надар и един от тях се изправя и отдава чест. — Това е генерал Малагеш. Запознавам я с проекта. Защо не я осведомите накратко за техническата страна на дейността ни тук?
Дългурестият Пратда застава пред Малагеш и отдава чест лично на нея.
— Разбира се, генерал Малагеш. Присъствието ви е чест за нас. Доколко да навлизам в технически подробности?
— Обобщено изложение е достатъчно — отговаря Надар. — И без таблици, лейтенант.
— Разбирам… — Пратда прехапва устна. — Но, капитан Надар, аз поработих допълнително по една от тях и съм убеден, че тя наистина изяснява как…
— Без таблици, лейтенант — повтаря Надар настойчиво. — Резюме в не повече от пет минути.
— Както желаете. — Той умува миг-два, после казва: — Може би е най-лесно да покажа нагледно. — Обръща се към колегите си. — Дайте ми необходимото за теста на Аамди.
Друг лаборант припряно измъква изпод работната маса много голяма лампа, дълга две стъпки, тежка батерия и два дебели кабела. Пратда благодари, взема всичко и го носи към дебела здрава врата с табела „Четвърта изпитателна зала“.
— Насам, госпожо генерал — подканя той през рамо.
Малагеш тръгва след него, но Надар не помръдва.
— Генерал Малагеш, вече съм гледала това представление. Аз… ще почакам в коридора, ако не възразявате.
Обзета от безпокойство, Малагеш влиза в залата.
— Моля ви, затворете вратата плътно — казва Пратда. — Благодаря.
Тя забелязва, че от вътрешната страна вратата е стоманена, сякаш е предназначена да защитава от взривна вълна.
— Ъ-ъ… има ли причина за тези предпазни мерки? — пита Малагеш.
— Напълно безопасно е, уверявам ви. Ето, имаме два съвсем обикновени елемента — лампа и батерия. При тези размери батерията е с много голям заряд, а лампата е с много голяма яркост — такива се използват за улично осветление в Галадеш. Дотук ясно ли обяснявам?
Малагеш изсумтява потвърждение.
— Чудесно. А сега… Тези кабели са от обикновена мед, каквито се използват в момента за повечето приложения на електричеството. Ако ги свържа ето така с батерията… След това, разбира се, с основата на лампата…
Сложената на работната маса лампа примигва в мъждиво жълто, което става по-ярко, докато Пратда нагласява кабелите, и накрая в сумрачната стая се появява достатъчно силен източник на светлина.
— Готово — казва Пратда, откача кабелите и светлината изчезва. — Батерията работи, зарядът се пренася до и от лампата. Само че има значителни загуби, затова лампата не е много ярка. Но тези кабели — той вдига пред очите ѝ другите два кабела, за да види, че са маркирани в червено — са направени от сплав на мед с елемент, открит неотдавна.