— И какъв е този нов елемент?
— Той е нещо, което бе открито наблизо във Воортяштан, и то съвсем случайно — обяснява Пратда, докато свързва кабелите с батерията. — В началото само помагахме на ЮДК да си набави материалите за пристанището. Смяташе се, че за осъществяването на проекта ще са необходими големи количества обработен камък, затова обмисляхме да ги добиваме близо до крепостта. Нашите инженери започнаха да копаят и намериха… ето това. Залежи от руда, каквато не е откривана досега. — Пратда я поглежда с блажена усмивка. — Готова ли сте, генерал Малагеш?
Тя кима.
Той опира краищата на кабелите в основата на лампата.
И тогава…
Очите на Малагеш възприемат случващото се като взрив, но безшумен и безплътен. Тя потиска желанието да се хвърли на пода (във въображението ѝ се мяркат воят на снаряди и тътенът на близки експлозии) и се насилва да гледа.
Лампата грее с неимоверно бяла нажежена светлина — заслепяващ изблик на чисто сияние с такава сила, че Малагеш почти го усеща с кожата си. Светлината е толкова ярка, че сякаш пронизва главата ѝ и продължава нататък, тя охка и се извръща, а стените също светят с отражението на страховитото сияние.
Жичката в лампата изгаря с глух пукот.
— Шибани адове! — кресва Малагеш и вдига папката да предпази очите си от пръсналите се стъкълца… каквито няма.
Тя бавно отпуска ръката си. Лампата си е цяла, но тъмна, от вътрешната страна стъклото е опушено. Пратда също е извил глава встрани, но когато я поглежда, усмивката му е замаяна, все едно се е нагълтал с някаква чудна дрога.
— Изумително, нали? Наричаме го тинадескит. В чест на нашата Тинадеши, сещате се.
— Тази лампа — казва Пратда и я пуска равнодушно в контейнер за отпадъци — би трябвало да издържи 110 киломунди. Това е мярка в областта на електроенергията. Уместно е да добавя, че това стига, за да освети голяма част от типичен градски парк. Ето защо фактът, че тинадескитът успя да я изгори, е… много важен. А ние използвахме съвсем малко тинадескит в тези кабели. Генерал Малагеш, бих искал да ви покажа още някои интересни неща.
Той излиза през вратата, без да се обърне към нея. Тя се кани да направи същото, но спира и взима батерията. Усеща я топла. Обръща я и поглежда етикета на дъното — 90 КМ. Съкращението явно се отнася за киломундите — термин, който чува за пръв път, но пък какво общо има тя с науката…
— Хъм — изсумтява Малагеш, оставя батерията и излиза.
Надар я чака засмяна в лабораторията.
— Още ли имате вежди, госпожо генерал?
— Май бих предпочела да разглеждам таблици — отвръща Малагеш.
— О, нямаше да ви хареса, повярвайте ми.
— Както се убедихте, проводимостта му е зашеметяваща — казва Пратда. — Направо зашеметяваща. Министерството на реконструкцията проявява изключителен интерес, както и безброй представители на промишлеността. Разбира се, разрешено ни е да им предоставяме съвсем ограничени сведения. Само си представете потребностите на Галадеш от енергия изцяло задоволени от една централна малка инсталация… или дори от разпръснати по-малки! Представете си простиращи се на много мили жици и кабели, направени от тинадескит! Представете си цял завод, захранван от кабел не по-дебел от пръстите ви!
— Да, има за какво да помисли човек — казва Малагеш.
Минават покрай прозорец, зад който се вижда странна лаборатория с много микроскопи. И много лещи, много лампи, много кабели, много уреди за пречистване. Тя оглежда внимателно суровия материал в една стъкленица — според нея прилича донякъде на обикновен графит.
— И как работи това нещо? — пита Малагеш.
Пратда се прокашля от неочаквано смущение.
— Е, това е спорен въпрос. Има много теории. В момента установяваме коя от тях е вярната.
— Не знаете, така ли?
— Занимаваме се с въпроса. Смятаме, че е възможно да представлява изменена форма на често срещано диелектрично съединение или да се дължи на осцилациите в някои…
— Тоест не знаете.
— Ъ-ъ… Да. Не знаем. Поне засега.
Разбира се, Малагеш вече е разбрала това. Струва си обаче да види как набързо се спаружва самочувствието на Пратда.
— Пратда и останалите сътрудници на научния отдел се трудят упорито, за да намерят отговора — намесва се Надар.
— Ясно, но това сигурно спъва лошо плановете ви за производство — натъртва Малагеш. — Не можете да изградите съвсем нова система за снабдяване с енергия, основана на някаква гадост, която никой не разбира.
— Вярно е, че като всеки добросъвестен учен трябва да проучим проблема докрай — отвръща Пратда. — Тъкмо това се опитваме да направим. Знам за какво са загрижени в Галадеш… — той клати глава и се засмива с досада, — но ние потвърдихме многократно — да, многократно, че няма никакви причини да се тревожат. Те се безпокоят, че това вещество незнайно как е свързано с Божественото.