Надар се замисля, после се облещва.
— Ох, в името на морето…
— Да. Така са постъпвали пазителите на Воортяштан със сейпурските роби, които се бунтували или опитвали да избягат. Разделяли ги на съставни части — май са използвали този израз. Доказвали, че в техните очи ние всъщност не сме хора: просто инструменти, устройства, които се разглобяват лесно. И слагали труповете, за да ги виждат всички. Едва ли ще се опълчиш срещу робството, ако имаш подобен изглед от прозореца на спалнята си. — Малагеш клати глава. — Чела съм описания, но… Досега не бях виждала някой да наподобява това.
Двете повеждат конете си обратно към предния двор.
— Значи смятате, че е послание? — пита Надар.
— Ти познаваш областта. Ти ми кажи.
— Да, познавам я. Той е от Орскова, а племената си оспорват тази територия. Може да е подчертана обида или предупреждение — ако ни предадете, ще се отнасяме с вас както със сейпурите.
— Нищо чудно да е така. — Малагеш отпъжда муха от лицето си. — И това ще го начука жестоко на вашите преговори, нали?
Надар изпъшква и си разтърква очите.
— Това се подразбира. Бисвал и Рада ги чака голямо забавление, докато се мъчат да убедят проклетите племена, че не бива да се изтребват взаимно след такова зверство.
— Рада ли?
— Рада Смолиск. Тя е губернатор на града.
— Рада Смо… — Малагеш зяпва, щом осъзнава какво ѝ казва Надар. — Това име… Тоест губернатор е проклета континенталка?
— О, да. Това е една от министерските програми — повече местни жители да бъдат привлечени в управлението на Континента. Но за разлика от други програми тази има доста добри постижения. Рада е свестен човек. Излишно стеснителна, затова пък чудесна лекарка. Обикаля навсякъде и вдига болни на крака, дори идва в крепостта да лекува ранени. Затова я харесват.
— Не съм чувала за подобен случай досега! Континенталка да стане губернатор!
Надар се подсмива.
— Генерал Малагеш, бях останала с впечатлението, че сте сред приближените до министър-председателя. Много прогресивни идеи има, нали?
— Едно са прогресивните идеи, съвсем друго са смахнатите приумици. — Малагеш се овладява и опитва да се съсредоточи. — Ти май каза, че е имало подобен случай и преди?
— Какво?… Ами да. Случи се веднъж, преди седем месеца. Но жертвите бяха само две, не цяло семейство, а убийството не беше толкова… пищно.
— Значи нямаше части от трупове, побити на колове?
— Нямаше. Според описаното в доклада на патрула изглежда, че мъжът е убил съпругата си и е отсякъл главата и крайниците ѝ. Но не е рязал туловището. Намерихме го мъртъв в същата стая на малката им колиба. Вълците вече го бяха разръфали.
Двете продължават към предния двор.
— Нямаше ли признаци и той да е бил убит?
— Както казах, вълците си бяха похапнали от него. Но не видяхме такива следи. Предположихме, че е бил пиян и може би е умрял от препиването. Или му се е пръснало сърцето. А и там бе минало доста повече време, преди да ги намерим. Сметнахме, че случаят е единствен по рода си. Тук се случват какви ли не страхотии. Но след като се случи и това…
— Да, вече не изглежда случайно — съгласява се Малагеш.
— Може и първият път да е бил предупреждение, просто не са си довършили работата както са искали. Оплескали са се. Но са си взели поука. Сега знаят как да го правят.
Надар оглежда тъмните дървета наоколо.
— Значи ще го направят отново.
— Вероятно. Ако не откриете човека или по-скоро хората, които са го извършили.
— Според вас не е само един, така ли?
— Не е лесно да избиеш цяло семейство. Хлапетата може да побегнат. Или някой да ти се нахвърли с нож в ръка. Най-добре е да си водиш помощници. Макар че не бих изключила версиите за отрова или задушаване с дим, докато са спали. И това е начин да ги погуби един убиец.
— Откъде знаете всичко това?
— Просто знам. — Малагеш цъка с език и клати глава. — Не осакатяват мъжете, но с другите не се церемонят. Ама че странно.
Някой вика откъм черния път. Надар и Малагеш яхат конете и се насочват към Панди и трима войници, събрали се при дърветата край пътя.
— Какво има? — пита Надар.
— Намерихме нещо, госпожо. — Панди сочи към дърветата. — Малко прилича на скривалище на ловци.
Двете жени пак се спешават и Малагеш усеща, че бедрата ѝ вече се схващат. Приклякат да огледат — между две дървета от десетки отсечени клонки е направено грубовато укритие.
Надар отмества няколко клонки и наднича вътре.
— Игличките са почистени — казва тихо. — Някой май се е свирал дълго тук. Добре се справихте, войници.
Малагеш се изправя и се обръща към къщата — човекът в скривалището е виждал добре какво става и в предния, и в задния двор.