Бисвал, седнал зад масата в предната част на Галериите, си разтърква слепоочията.
— Господин Иска, вече ви бе напомнено два пъти, че обвиненията в убийство са премахнати официално от пълномощията на тази среща. Моля ви, седнете.
— Тогава как злодеите и убийците, седнали тук с мен, ще разберат вината си? — изревава мъжът. — Нима имената на моите погубени братя, сестри и деца ще бъдат забравени и ще се превърнат в пепел?
Още дюдюкане и обидни подвиквания. Малагеш оглежда с присвити очи старейшините на племената. Всичките са кльощави и изнурени, облечени в дълги одежди и кожи, шиите им татуирани ярко с чудати шарки. Вижда сред тях жени и това я изненадва — в Баликов на жените е било строго забранено да вършат друго освен да произвеждат деца в утробите си колкото се може по-често и успешно.
„Но пък Воортя едва ли е била склонна да търпи такива дивотии.“
— Съхранението в паметта на имената на покойници или живи хора — подхваща Бисвал уморено — вече не е въпрос, с който се занимава това събрание. Решихме това още преди три заседания. А сега може ли вече да се заемем с основната точка в нашия дневен ред? — Той взима лист и го показва на седящите в залата. — Убийствата до град Пошок, за разследването на които Форт Тинадеши ви моли да съдействате.
— Убийства, извършени от рода Тернопин! — крясва жена някъде в задните редици. — Главорези, крадци и лъжци!
Галериите кънтят от обвинителни викове. Малагеш извива очи нагоре.
— Да му се не види…
Докато Бисвал укротява разгорелите се страсти, тя се съсредоточава върху необикновената фигура вляво от него: дребничка и невзрачна континенталка на трийсетина години с големи тъмни очи и стеснително присвити устни. Дрехите ѝ наглед са с три номера по-големи от нужното. Прегърбената ѝ стойка подсказва, че копнее да се свие на топка и да се слее с облегалката на стола. Пише трескаво в голям бележник насред врявата, пръстите и китките ѝ са почернели от мастило.
Бисвал вдига ръка след нечий въпрос.
— Според мен трябва да се допитаме до губернатор Смолиск по този проблем. Рада, случайно да си донесла протокола от миналия месец?
„Значи тази е континенталката, която са назначили за губернатор.“ Малагеш наблюдава как Рада рови забързано в чанта зад стола, вади купчина книжа, прелиства ги и започва да чете на глас:
— В-в-въпросният п-п-представител е казал, цитирам… — Поема си дъх и продължава: — „Д-дано всички синове и д-дъщери на рода Хадярод бъдат изкормени к-к-като зайци и умрат над пламъците.“
Един старейшина скръства ръце тържествуващо, сякаш правотата му е била потвърдена неоспоримо.
— Благодаря ти, Рада — казва Бисвал. — Господин Сокола, макар че тази заплаха наистина бе отправена на миналото заседание, жертвите в Пошок нито са били изкормени, нито са били изгорени, нито принадлежат към вашия род Хадярод, което ви е добре известно. И ако не ме подвежда паметта, съвсем същото проклятие бе изричано на почти всяка среща на старейшините, понякога и повече от веднъж. В момента не съм убеден, че то е някакво доказателство за вина, и предпочитам да обсъждаме само как бихте могли да помогнете на нашето разследване или да предоставите сведения, които се отнасят до…
Крясъци заглушават следващите му думи. Той въздиша и се озърта към Рада, която свива рамене и се опитва да запише някои от по-оглушителните викове.
— Днес е малко по-оживено, отколкото на предишното заседание — чува Малагеш глас зад себе си.
Малагеш се обръща. Зигне е, разбира се. Пак носи шала си, но днес е предпочела кожено яке вместо непромокаемото палто. И на тази дреха обаче личи емблемата на ЮДК.
— Тъй ли? — промърморва Малагеш.
— Дори Брурск — онзи там — се е разгорещил. — Зигне сочи дебелак със синя кожена куртка, който размахва юмрук и се кара на някого отсреща. — Обикновено е кротък като крава.
— Не е попаднал в много кротка компания. — Малагеш пак плъзга поглед по събраните хора в опит да открие нещо подозрително. Но според нея всички тук приличат на побъркани бомбаджии. Не може да проумее какво е очаквал Бисвал да направи тя на това място. — Често ли идвате на тези сборища?
— Опитвам се. Генерал Малагеш, не се оставяйте да ви заблудят техните татуировки и груби закани — някои сред тях са твърде хитри и схватливи, надушват промяна. Най-влиятелните вождове си представят пристанището и всички печалби от него като баница, а себе си — като единствените имащи право да режат парчета от нея. Затова съм тук.
Нещо се намества полека в ума на Малагеш.
— И затова ли централата на ЮДК изглежда построена за векове?
— Моля?
— Често казвате, че пристанището ще бъде завършено за две години. За какво ви е било да строите нещо толкова трайно… ако не сте възнамерявали да останете тук дълго? Много дълго.