— Брей… Искате да кажете, че съм помогнала?
— И още как — уверява я Зигне. — Воортяштаните уважават онези, които са се доказали в битки. Вие не само сте ветеран, а и сте се сражавали срещу бог. Те ви се възхищават, генерал Малагеш, колкото и да не им се иска. И това ги поставя в неизгодно положение. Мислех, че тъкмо това е причината Бисвал да ви доведе тук.
Малагеш накланя глава встрани, докато умува.
— Хъм… Може и да сте права. А като споменахте възхищение… Защо онази група в залата се изправи, когато говорехте? Изглеждаше, че някои от тях изразяват почит към вас.
Зигне мълчи дълго.
— Те бяха от планинското племе язло.
— Аха, вашият предишен род, така ли?
— Не са моят род. — От гласа на Зигне лъха арктически студ. Може и да не е чак толкова леден както при предизвикания от Малагеш разговор за Зигруд, но тонът е почти същият. — Придържат се към традиции, които вече не зачитам. Но те ни приютиха, когато бяхме в нужда.
Малагеш я гледа втренчено.
— Какво има? — раздразнено пита Зигне.
— Казахте, че тук уважават онези, които носят смърт — подхвърля Малагеш. — А онези хора май преливат от уважение към вас, главен технолог Харквалдсон.
По челюстите на Зигне се издуват мускулчета. А после тя пак показва своята сияйна съвършена усмивка.
— Желая ви приятен ден, генерал Малагеш.
Малагеш чака старейшините на племената да се изнижат, преди да влезе в залата на събранието. Бисвал и Рада разговарят тихо и преглеждат протокола.
— Знаеш ли, Лалит — подхваща Малагеш, докато върви към тях, — ако си искал да им вдъхна малко страх, можеше просто да ме помолиш.
Бисвал я гледа над очилата си.
— Малко страх ли?
— Всъщност за това искаше да дойда. Да ги объркам, да се препотят. По-лесно е да подкарваш стадото, когато овцете са наплашени.
В очите му се мярка едва забележима искрица.
— Да, наистина беше много по-лесно да се разберем с тях, след като научиха, че и ти си тук. Струваше ми се обаче, че ако те помоля да присъстваш като моята прочута гостенка, ти би отказала.
— Може и да си познал.
— Нали каза да се възползвам от идването ти при нас. Точно това направих. Дано не ми се сърдиш, но… целите понякога оправдават средствата.
Нещо в Малагеш сякаш повяхва от тези думи. Чува ги не за пръв път от неговата уста. Чак сега се усеща, че дребничката Рада Смолиск се е ококорила сащисано към нея с големите си очи.
Бисвал също се усеща и казва:
— Извинете, не ви запознах. Губернатор Рада Смолиск, това е генерал Малагеш. Тюрин, това е…
Рада се изправя в поза, заради която някак успява да изглежда още по-мъничка.
— Аз с-съм Рада Смолиск, г-губернатор на тази област.
Гласът ѝ е едва ли не по-слаб и от шепот и тя сякаш изтръгва всяка сричка насила от някаква инатяща се част в себе си.
Малагеш се усмихва хладно. Не ѝ допада идеята континентал да бъде губернатор — сеща за пословицата какво става, когато невестулка се грижи за курника, — но е трудно да намери нещо плашещо в тази ниска присвита женица.
— Много ми е приятно да се запознаем — казва тя.
Двамата поглеждат Рада в очакване да продължи с любезностите, но тя е разсеяна, сякаш току-що си е спомнила кошмар.
— Рада?… — подканя я Бисвал.
Тя се опомня в миг.
— Г-генерал Малагеш, м-много съжалявам, но… искам да к-кажа това още сега, щом имам в-възможност.
— Слушам ви.
Дребната жена преглъща и забива поглед в пода, докато се опитва да подреди думите си.
— Аз… аз живях п-преди в Б-баликов и бях там п-по време на б-битката. И ако не б-бяхте вие и в-вашите в-войници, може би… Не, сигурно щях да умра.
— Ъ-ъ… благодаря — отвръща изненаданата Малагеш. Тъкмо това не е очаквала да чуе. — Признателна съм ви за тези думи, но ние само си вършехме рабо…
— К-къщата на моето с-семейство се срути — прекъсва я Рада. — Д-другите загинаха. И аз бях затисната в развалините с тях. Ч-четири дни.
— В името на морето, дете, аз…
— В-ваши войници ме намериха. Те ме извадиха. Н-не бяха длъжни. Хиляди хора б-бяха в беда. А те го направиха. К-казаха, че имали п-правило — не изоставяли н-никого. — Рада вдига глава. — Отдавна исках да ви б-благодаря за н-направеното от вас и в-вашите войници.
— Тези думи ме радват. — Малагеш се покланя. — Щастлива съм да чуя, че сме помогнали. Но ако позволите да попитам… Как се озовахте във Воортяштан?
— Аз б-бях студентка п-по медицина в университета на Баликов. След б-битката заминах за Галадеш по министерска програма. И се увлякох по хуманитарната п-помощ — в-вероятно можете да разберете з-защо.