— … но в случай, че не сте убедена, ме помоли да ви дам това — продължава Питри.
Бърка в чантата и подава плик. Малагеш го гледа.
— И какво има вътре?
— Нищо не знам. Министър-председателят запечата плика лично.
Малагеш взема плика, отваря го и прочита писмото. Питри вижда смътно през хартията линиите, оставени от писалката. Не може да прочете написаното, но думите са не повече от четири.
Малагеш зяпа листа с ококорени, сякаш празни очи и ръката ѝ се разтреперва. Смачква писмото и погледът ѝ се рее нанякъде.
— Проклето да е… — казва тихо. — Само адовете знаят как е научила.
Питри я наблюдава. Муха каца на рамото ѝ, втора се настанява на шията ѝ. Тя не забелязва.
— Нямаше да ми изпратиш това, ако не го мислеше, нали… — мърмори тя. Въздъхва и клати глава. — Проклятие…
— Да смятам ли — обажда се Питри, — че ще обмислите участието си в операцията? — Малагеш го опарва с поглед и той добавя: — Само питам.
— Е, какво можеш да ми кажеш за тази операция?
— Съвсем малко. Знам, че ще бъде проведена на Континента. Знам и че засяга тема, към която е насочено вниманието на мнозина, включително някои от най-влиятелните хора в Галадеш, а част от тях не са настроени особено доброжелателно към целите и плановете на министър-председателя.
— Затова ми осигурявате прикритие. Помня как правехме това, за да заблудим други народи, а не своя. Но май такива са вече времената.
— Положението в Галадеш се влошава все повече — признава Питри. — На вестниците им харесва да описват Шара като „затънала в проблеми“. Все още се справяме с последствията от последните избори. А нейните усилия да съгради наново Континента си остават крайно непопулярни в Сейпур.
— То пък голямата изненада — подхвърля Малагеш. — Помня празненствата, когато я избраха. Всички си въобразяваха, че ей сега ще започне нашият Златен век.
— Настроенията на гласоподавателите са твърде променливи. И за някои е твърде лесно да забравят, че Битката за Баликов се случи само преди пет години.
Малагеш притиска ръката с протезата към тялото си, като че ли я боли. На Питри му се струва, че температурата в стаята е спаднала изведнъж с десетина градуса. Неочаквано Малагеш заприличва много повече на командващия офицер през онзи ден, когато божеството заговори от небето, сградите пламтяха, а тя крещеше на войниците си да бранят укрепленията.
— Аз не съм забравила — казва тя неприветливо.
Питри се прокашля.
— Ъ-ъ… не бих очаквал да сте забравили.
Малагеш пак се зазяпва незнайно накъде за още няколко секунди, унесена в мислите си.
— Добре — казва със смущаващо равен глас. — Ще се заема с това.
— Наистина ли?
— Разбира се. Защо пък не?
Слага хартиеното топче на плота и му се усмихва. По кожата му плъзва студена тръпка — виждал е същата доста смахната усмивка на лицата на войници, които са преживели много битки.
— Колко по-зле може да стане? — добавя Малагеш.
— Аз… аз не се съмнявам, че министър-председателят ще се зарадва — мънка Питри.
— Е, в какво се състои операцията?
— Както вече казах, не може да научите подробности, докато не се задължите да участвате…
— Нали се съгласих, проклето да е всичко!
— Ще смятаме, че сте се заели с операцията, когато се качите на кораба.
Малагеш затваря очи.
— Ох, в името на…
Питри вади от чантата папка и я плъзга към нея.
— Това са указанията за вашето пътуване. Моля ви да обърнете внимание на датата и часа. Доколкото знам, ще ви придружа поне по част от маршрута, затова очаквам да се видим отново след три седмици.
— Ура — мърмори тя, взима папката и раменете ѝ леко се превиват. — Ако мъдростта се трупа с годините, Питри, защо продължавам да правя толкова грешки?
— Аз… не мисля, че съм подготвен да отговоря на такъв въпрос.
— Е, поне си искрен.
— Госпожо, може ли да ви помоля за една услуга? Трябва да се върна в Галадеш, за да довършим подготовката, но като имам предвид днешните случки…
Погледът му се плъзга към разнообразните оръжия.
— Искаш да имаш с какво да се защитиш по обратния път към пристанището ли?
— Заблуждавах се, че Джаврат е цивилизовано място.
— И аз — изсумтява Малагеш. — Ще ти подбера нещо, което изглежда плашещо, но не можеш да се нараниш сам с него.
— Все пак минах през първоначално обучение, когато започнах работа в посолството ни в Баликов.
— Знам — кима Малагеш. — Тъкмо това ми вдъхва опасения. Вероятно си научил достатъчно, за да бъдеш проклета заплаха за самия себе си.
Питри се покланя, а тя отива с маршова стъпка някъде в сумрака на къщата. Той осъзнава, че никога не е виждал Малагеш да върви по друг начин, сякаш краката ѝ умеят само да маршируват.