Спомня си Воортя и проблясващия великански меч в ръката ѝ.
„Нима едно Божество се изкачи на тези канари, вдигна меча си и съсече рудника?“
Спуска се по склона и тръгва към канарите в търсене на някаква следа, че е минало Божество или каквото ще да е друго. Не намира нищо. А и там вече гъмжи от патрули, всеки войник би забелязал висока колкото десететажна сграда жена, размотаваща се наоколо с великански меч, и не би пропуснал да спомене това пред командира си.
Гледа към рудника. Ако Воортя наистина е стояла тук, загледана в своя Воортяштан, какви ли мисли са гъмжали в тази колосална, покрита със стомана глава?
И ако е унищожила рудника, защо го е направила? Защо да се занимава с него? Не е ли Форт Тинадеши много по-примамлива цел за Божество на войната, както си стърчи на възвишенията огромен, целият в светлини и оръдия?
Дали Воортя е изпитвала някаква принуда да им попречи в добива на тинадескит? Но защо да я е грижа за нещо, което според всички данни е просто нов вид руда с електромагнитни свойства? Да не би да погазват някакво свещено правило, като дълбаят толкова надолу в земята?
Малагеш си казва, че дори да е видяла нещо, няма как то да е Воортя. Нали тази богиня е имала четири ръце? Малагеш не знае много за нея, но поне това ѝ е известно. При всяко свое явяване Божеството на войната е имало четири огромни мускулести ръце — по две от всяка страна. Но съществото в морето пред канарите е имало само две. „И май го заболя, когато забих малко куршуми в него.“ Напредъкът на Сейпур във военните технологии е забележителен, но не ѝ се вярва, че Божество дори би усетило обстрел с такъв малък калибър. Дори онези адски оръдия с калибър шест инча само зашеметяваха Колкан и Юков в Баликов, но не личеше да им нанасят някакви вреди.
Има още нещо, и то не е маловажно: не може да е шибаната Воортя, защото тя си е мъртва. Поне двеста сейпури са видели с очите си как каджът ѝ пръснал главата в Нощта на червените пясъци.
Толкова нови въпроси, но няма нови отговори.
Малагеш стига до скалата, от която е пуснала бутилката. Не вижда нищо — по камъните няма следи от гигантски пръсти, няма изровена пръст от гигантски стъпала. Нищо освен останалия без куршуми изстиващ барабанлия не подсказва, че това не е било сън.
„Полудявам ли?“
Чайките пищят, кръжат и се стрелкат надолу. В тези звуци има ужас, сякаш си съобщават за страшна заплаха от минаващ хищник. Но Малагеш не може да открие какво ги е уплашило толкова.
След три часа задъханата до хрипове в гърдите Малагеш се дотътря обратно през портала на Форт Малагеш. Изобщо не е доволна, че са я откъснали от местопроизшествието: макар че уж е „екскурзиантка“, е помагала с каквото може в опитите да намерят телата на тримата часови долу. Накрая обаче е дотичал разтреперан сейпурски вестоносец, потупал я е по рамото и ѝ е предал молбата.
Тя влиза в голямата заседателна зала. Там цари хаос. Нахълтват пратеници — повечето сейпури и дрейлинги, но и неколцина континентали, носят съобщения. Масата е отрупана с чаши, хартии, моливи и смачкани салфетки. Вижда се, че тук кипи оживление от доста време.
Бисвал, капитан Надар и Зигне се надвикват. Рада Смолиск седи кротко в един ъгъл и се опитва да води бележки. Не е изненада, че Надар изглежда зле: очите ѝ са кървясали, цялата е подгизнала, дясната ѝ ръка е превързана. Лицето ѝ е зачервено и белият белег на челото ѝ сякаш свети. Бисвал стиска ръба на масата, сякаш се кани да я строши на коляното си, вторачил се е в нея и изрежда неспирен поток от заповеди. Зигне крачи напред-назад покрай масата в малка буря от дим, пепел и трескави жестове към окачените на стената карти, докато описва уязвими места.
Отначало Малагеш само наблюдава сцената. Тук май обсъждат блокиране на пътища, за да се помъчат да заловят онези, които може би са отговорни за инцидента.
— … слабите места в пристанището са съвсем малко — заявява Зигне възмутено. — Цялата строителна площадка има самостоятелна защита.
— Вие го твърдите — натъртва Бисвал. — Минаха повече от четири месеца, откакто не сте допускали сейпурски офицери да огледат пристанището, и ние няма как да сме убедени във вашата правота.
— Защото сме в разгара на прочистването на залива! — възкликва Зигне. — Не можем да прекратим работата, за да направите подробна проверка на мерките за сигурност!
— Но може и да се наложи, главен технолог Харквалдсон — изръмжава той. — Имаме трима загинали войници и пропаднало съоръжение. Очаквам пълно съдействие от вас.