— И аз бих очаквала същото от вас — сопва му се тя. — Говорите за „съоръжение“ или „допълнителни укрепления“, но за всички е очевидно, че там е имало някакъв рудник! Само че не казвате какво добивате в него.
— И не мога да ви кажа — отвръща Бисвал. — Информацията е поверителна. Това не пречи на проверката в строителната площадка на пристанището.
Надар върти глава.
— Господин генерал, не можем да проведем пълна блокада на района, но и без това съм убедена, че извършителите са избягали отдавна. Според мен не е съвпадение, че тъкмо в деня, когато допуснахме в града всички старейшини на племената, рудникът бе взривен. Който и да е направил това, тръгнал си е рано през деня заедно с останалите.
— Капитан Надар, не пренебрегвам подозренията ти, но сме длъжни поне да опитаме — казва Бисвал.
Малагеш сякаш си остава невидима. Изчаква, после си придърпва стол и сяда. Чегъртането на краката на стола по пода стряска другите четирима и те се завъртат да я погледнат, все едно се е стоварила от въздуха.
— Не ми обръщайте внимание — успокоява ги тя и вади папироса. — Не искам да ви прекъсвам.
— Генерал Малагеш — започва Бисвал с официален тон, — много любезно от ваша страна да се присъедините към нас. Бяхте с нас на местопроизшествието малко след срутването, ако не се лъжа?
— Видяхте ме там, генерал Бисвал — отговаря тя, — ако не сте забравили.
— Не съм. Но вие се появихте там много бързо, доколкото мога да преценя. Новината едва се беше разнесла, а вече ви видяхме на мястото. Затова има въпрос — къде бяхте в момента, когато рудникът пропадна?
— Какво, да не съм заподозряна?
Малагеш пали папиросата и изведнъж си спомня, че Рада Смолиск в ъгъла записва думите ѝ.
— Нямаме очевидци, генерал Малагеш — намесва се Надар. — Ако сте били в района, госпожо, ще ви бъдем благодарни да споделите всичко каквото знаете.
Малагеш вдишва и пълни устата и носа си с лютивия аромат на тютюна. Преглъща, докато обмисля какво да каже.
И решава, че не може да сподели какво е видяла. Не и след като Чоудри вече е полудяла тук и е изрисувала виденията си по стените. Ще я помислят за смахната и ще я отстранят от разследването. Има и друга причина — самата тя не знае как да тълкува видяното.
Е, какво да им каже?
— Седях на скалите, гледах как напира бурята и пиех вино. По-точно вино „Пробта“ — добавя написаното на етикета.
Зигне се мръщи гнусливо.
— Уф… Знаете, че в него има и рибено масло, нали?
— Напи ме здравата — отговаря Малагеш, — така че няма да му търся недостатъци.
— Генерал Малагеш, значи сте били пияна, когато взривиха рудника? — пита Надар.
Много умело прикрива отчасти презрението си, но само отчасти.
— Реших да си дам почивка — казва Малагеш. — Не само аз бях там, можете да разпитате хората. Заспах. Събуди ме дъждът и ми се стори, че чух гръмотевица. Но не ми трябваше много време да разбера какво е станало.
— Значи не сте видели нищо подозрително в района след взрива? — уточнява Бисвал.
— Не. Видях какво се е случило и дотичах. И от онзи момент досега помагах на място. — Оглежда другите поред. — Значи смятате, че сред старейшините на племената са се промъкнали бунтовници и са извършили това?
— Единственото логично обяснение, госпожо генерал — заявява Надар.
— Колко срещи на старейшините имаше, откакто бяха откраднати експлозивите?
Бисвал свива вежди, докато пресмята.
— Поне десет. Дори повече.
— Значи са имали поне десет възможности да ни извъртят този номер, но са успели чак сега?
— Тънем в догадки, госпожо генерал, ако позволите да се изразя така — казва Надар. — Експлозивите може да са били прехвърляни от едно племе на друго, докато не са попаднали при подходящия човек. Може би са чакали да си набавят устройство за забавяне на взрива или докато намерят начин да се промъкнат. Или експлозивите са били откраднати от крепостта наскоро. Има много възможни причини да са отлагали чак досега.
— А има ли някакви причини да ударят точно рудника? — пита Малагеш. — А не крепостта или Галериите, или пристанището? Или някое враждебно племе?
— Не можем да обсъждаме това пред главен технолог Харквалдсон и губернатор Смолиск — отсича Бисвал. — Предназначението и ценността на рудника са поверителна информация.
— Но ми подсказвате, че е бил достатъчно ценен — вмята нехайно Зигне, — та бунтовниците да са убедени, че ще ви навредят, ако го гръмнат?
Бисвал я опарва с поглед.
— Генерал Малагеш — намесва се Надар, — ако не сте убедена, че това е дело на бунтовниците, имате ли други предположения?