Малагеш се двоуми. Все още няма никакво желание да сподели видяното.
— Само напомням, че трябва да разгледаме всички възможни…
Вратата се отваря рязко и в залата се втурва старши сержант Панди. Без да се извини, той изтичва при Бисвал и му дава бележка. Намръщеният Бисвал я чете, а през това време нахълтват тичешком още двама вестоносци — единият Воортяштан, другият дрейлинг, за да предадат съобщения на Рада и Зигне.
„Разнесла се е важна новина“ — мисли Малагеш.
В стаята почти не се чува звук. Панди поглежда Зигне и тя отвръща на погледа му, докато отваря плика. Долавя се някаква необичайна размяна на сигнали: едната вежда на Зигне се повдига може би въпросително, а Панди тръсва глава почти незабележимо: „Не сега.“
Малагеш ги наблюдава начумерено. „Това пък що за дивотия е?“
— Какво е това? — пита Бисвал. — Не виждам никакъв смисъл. Харквалдсон е тук. Ето я пред очите ни, в името на морето!
Панди се прокашля, навежда се към него и казва:
— Господин генерал, ако прочетете първата част от съобщението, тя не се отнася за главен технолог Харквалдсон…
Бисвал намества ядосано очилата си.
— Добре де, кой, адовете го взели, ще ни се изтърси на главите?
Рада чете своето съобщение.
— Ч-чакайте… — пелтечи тя ужасена. — К-канцлерът Же Харквалдсон ще п-пристигне тук? Утре вечерта?
— Кой?! — вбесено ръмжи Бисвал.
Гласът на Зигне е като повей от северния полюс:
— Баща ми.
Всички се вторачват в нея. Тя е разгърнала своето листче и се взира свирепо в него, пръстите ѝ стискат хартията като въображаемо гърло.
— Баща ми — повтаря тя.
Кратко мълчание.
— А стига бе — обажда се Малагеш. — Зигруд?!
Надигналата се гълчава и обърква, и весели неимоверно Малагеш с честите споменавания на „канцлер Же Харквалдсон“ като дипломат от най-висок ранг. Тя успява да схване, че според съобщението Зигруд ще се изтърси във Воортяштан след броени часове, защото на кораба били нанесени някакви повреди при преследването на дрейлингски пирати и сега се нуждаел от ремонт. Това звучи правдоподобно поне донякъде — повреден кораб би се насочил аварийно накъде ли не, та ако ще и към Воортяштан. Но не личи някой да вярва на тази версия. Всички допускат, че появата на Зигруд е свързана някак с графика за строежа на пристанището или пропадането на рудника за тинадескит.
„Що за минно поле е тази малка област — мисли Малагеш. — Какво изобилие от взривоопасни проблеми…“
Трудно ѝ е да сдържи смеха си — знае, че Зигруд е заел някакъв важен политически пост в появилите се съвсем наскоро Обединени дрейлингски държави, но не е очаквала той да се размотава с дума като „канцлер“ лепната пред фамилията му. Опитва да си го представи седнал в кабинет на бюрократ и зает с четене на доклади. Навремето е виждала Зигруд же Харквалдсон и гол, и оплискан с кръв, а в един случай в двете състояния наведнъж, затова тази картинка я забавлява до премала.
Не изпуска от поглед Зигне и Панди в сгорещяващия се спор. Нещо не е наред с тях. Все внимават да не се гледат, но са нащрек един за друг. Изглеждат като хора, които упорито не се забелязват взаимно.
„Нещо се мъти, и то не ми харесва.“ Връща се мислено към обвинението на Бисвал, че Зигне не е позволила месеци наред на никого от Форт Тинадеши да огледа строежа на пристанището. Е, да, може и наистина да е заради напрегнатия график… А може би Зигне не иска никой да се навърта около нейната „изпитателна площадка“ или каквото всъщност представлява онова местенце.
Бисвал обявява края на съвещанието. Малагеш го чака отвън, докато останалите си събират нещата и се изнизват един по един. Панди излиза сред първите и застава до нея да чака Надар.
Малагеш го следи с крайчеца на окото си. Не е лесно да прецени, защото брадата му е пищна и гъста, но бузите му май са почервенели.
— Добре ли си, старши сержант?
— Моля, госпожо? — сепва се той.
— Изглеждаш малко… смачкан. Да не си болен?
— Не, госпожо генерал. Уморен съм като всички, но иначе съм здрав и годен за служба.
Малагеш се усмихва само с устни.
— Много се радвам да го чуя.
Вратата се отваря отново и тя наблюдава съсредоточено появилата се Зигне, която се споглежда с Панди. Малагеш лесно разгадава изражението ѝ: „Няма да повярваш на тази гадост, когато ти разкажа!“
Зигне тръгва устремно по коридора, шалът ѝ се развява като знаме. „Главен технолог Харквалдсон си има твърде много тайни — мисли Малагеш. — Дали не се налага да променя това положение, и то скоро?“
Излиза и Надар и Панди тръгва припряно след нея. После и Бисвал се довлича бавно и недоволно от измърляната заседателна зала. Взира се навъсено в Малагеш все едно тя му е уредила поредното главоболие.