— Този Харквалдсон… Срещала си го, нали?
— Да. Бяхме в една и съща болница за две седмици, след като ме сполетя това.
И вдига протезата си.
— Що за човек е?
Тя обмисля отговора си.
— Чувал си израза „корав бияч“, нали?
— Да. Предимно за бойни части, чиято основна работа е да трошат глави.
— Ами… когато го познавах — погледът ѝ се рее нанякъде — по-корав бияч от Зигруд не би могъл да намериш.
— Ще си имаме ли неприятности с него?
— Може би да, а може би не. Сега е държавен служител, има и семейство.
— Чувам в думите ти и едно премълчано „но“.
— Но в онези дни той привличаше неприятностите както запалена свещ привлича мушици.
Бисвал въздиша.
— Приказно… Ще бъдеш ли с нас, когато го посрещнем утре вечер?
— Опасявам се, че няма да мога — отказва Малагеш. — Имам уговорка, която не мога да пропусна след безумието тази нощ. — Пак вдига ръката с протезата. — Трябва да наглася това нещо.
— О… Ясно. Е, ще очаквам да чуя твоето мнение, когато можеш да отделиш време.
— Непременно, Лалит.
На излизане от крепостта притиска лявата си ръка до хълбока. Истина е, че я боли през цялата нощ, откакто е стояла под дъжда и е видяла Божеството от скалите. Но нагласянето на протезата с нищо няма да помогне в това, което е намислила за следващата вечер.
Представя си високите студени стени на изпитателната площадка на Зигне и платнения покрив. „Я да видим как се троши този орех…“
Тази вечер Малагеш не е сама на пътя над укрепения бряг, откъдето оглежда морето. Дрейлинги са застанали по пътя на малки групи: всички чакат да пристигне Зигруд — изчезналият доскоро принц от западнал кралски род, организаторът на заговора, който е помел властта на пиратските главатари в Дрейлингските републики, и един от основателите на новородените Обединени дрейлингски държави. Дошлите на брега клюкарстват тихо, чудят се дали е имал попътен вятър, дали корабът му е пострадал зле и дали е дошъл да обяви официално новия етап от разширението на пристанището. Почти не обръщат внимание на Малагеш, която е навлякла огромното палто от черна кожа над полевата униформа, за да скрие чудовищния електрически фенер, провесен на ремък от рамото ѝ. Сейпур е постигнал напредък в много технологии, но оловно-киселинните батерии още не са сред тях.
Тълпата си отдъхва шумно, когато корабът се появява от мрака — същинска кула от издути платна върху вълните. Някои платна обаче са разпрани и оръфани като след свирепа битка.
— Той е — прошепва някой. — Той е!
— Какво е станало с кораба?
— Ти да не си оглупял? Забрави ли, че даувкиндът се закле да прогони пиратите далеч от нашите брегове? Какво друго е правил според тебе?
Малагеш споделя нетърпеливото им очакване. Зигруд е сред малцината освен Шара, които са оцелели в онова безумие в Баликов редом с нея, и може би само той в целия свят би повярвал, че тя наистина е видяла снощи Божество, уж отдавна мъртво. Но тя знае, че още не може да говори с него. „Първо имам да свърша други мръсотийки.“ Тръгва обратно към работните площадки на пристанището.
Преживяла е последните години в сянката на Шара Комейд и рядко си позволява да се смята за хитроумна. Но докато гледа как дрейлингите се скупчват към централата на ЮДК, сама се хвали за чудесното си хрумване.
Разбира се, дрейлингите горят от желание да зърнат своя даувкинд, изгубения (поне допреди години) наследник на трона. Разбира се, това ще ги разсее и ще потисне желанието им да изпълняват съвестно задълженията си. Какъв по-удобен случай би могла да намери, за да се промъкне зад стоманените стени на изпитателната площадка?
Пулсът ѝ се ускорява, когато навлиза между строителните терени. Застава в сянката на един кран и наблюдава, запомня кога и къде обикалят патрулите. Промъква се спокойно и равномерно, промушва се между пазачите, минава през подготвителни площадки, складове с крепежни елементи, стоманени въжета и палети.
Спира за малко само веднъж, когато е под кулата с ПК-512. Познава твърде добре великанското оръжие, затова го оглежда всеки път и се пита дали няма да блъвне адския си трясък. Но както обикновено там няма никой. Тя продължава навътре.
Стените на изпитателната площадка се издигат пред нея. Тук е доста тъмно, мястото не е осветено добре като всичко друго в пристанището. Присвива се в сянката на оградата и доближава полека будката на пазача. Замръзва, щом вижда вътре седнал дрейлинг, който пуши нервно и е сложил нарезната си пушка на рамо. Нисък е за дрейлинг и малко закръглен, има и доста недоволно изражение.