— Не. Това си беше мое решение. Тя просто ме придърпа обратно.
— Постъпва зле, като праща стар воин отново на бойното поле. И с каква игра се е захванала този път?
Олеква ѝ, че Зигруд не разпитва за подробностите в нейната оставка, защото ѝ е омръзнало да отговаря уклончиво.
— Открили са някаква руда, метал или не знам какво близо до крепостта. Шара се тревожи, че това нещо може да е Божествено.
Двамата сядат на пиедестала на свети Жургут и тя му разказва накратко за разследването на Сумитра Чоудри и за изчезването ѝ. Той слуша внимателно и пуши лула — старата лула, както забелязва Малагеш, не някоя изящна луличка с украса от слонова кост, а мръсната и надраскана грозотия от дъб, която винаги е държал в джоба си. И неочаквано се чувства адски спокойна и склонна към откровеност за пръв път от много седмици. Двамата със Зигруд са минали през огън и смърт, после са лежали дълго в болницата край Баликов. Но тя още се ядосва, че той се е възстановил бързо и почти напълно, с което е изумил лекарите, а тя много по-бавно и мъчително.
След като тя млъква, Зигруд размишлява дълго. После казва:
— Я ми обясни пак що за руда е тази.
— Проводник на електричество. Като онези, с които работят електрическите лампи. Наумили са си да я използват за… Знам ли — да захранват повече лампи, да го правят по-лесно и по-бързо.
Зигруд я зяпва в недоумение.
— По-бързо ли? Как ще направят светлината… по-бърза?
— Адовете да ме вземат, ако знам. Инженерни дивотии. Казах им, че изпращат тук неподходящ човек, но те ме стискаха за топките — образно казано в моя случай.
Той клати глава и се заглежда в статуите и централата на ЮДК, чийто покрив едва се подава над оградата.
— Виж в какъв свят ни натресоха. — Зигруд се вторачва в някаква бяла като кост арка. — Може би трябва да ни зарежат тук, в това гробище на старини.
— Може би не всичко тук е ново за нас. Снощи видях нещо… И май сме го виждали само Шара, ти и…
Преди да довърши, стоманената врата пак се отваря. Двамата вдигат глави — Зигне е.
Вижда ги и спира като закована. Кима със сдържана ярост, сякаш казва на глас: „Тъкмо това очаквах.“ Тръгва към тях.
— Колко приятно…
„Защо, макар че сме с по двайсет-трийсет години по-стари от нея — чуди се Малагеш, — сега се чувствам все едно сме две хлапета, сгащени насред беля?“
Изправя се и казва:
— Добър вечер, главен технолог Харквалдсон. Чудесна нощ, нали?
— Значи да смятам, че вие сте разбили касата в склада за гориво, откраднали сте камион и сте прескочили стената.
— Кражба ли е, ако камионът изобщо не е напускал склада?
— Знаете ли, бих могла да дам заповед да ви застрелят.
Зигруд се надига.
— Я сти…
— Пробвай! — прекъсва го Малагеш. — После пробвай да обясниш защо са ме застреляли тук. Като гледам какво има тук, ти май си в доста по-неизгодно положение от мен, главен технолог Харквалдсон.
— Бих очаквала като гражданка на Сейпур да предпочитате свързани с Божественото предмети да бъдат съхранявани под строг надзор.
— Права си. И точно защото съм от Сейпур, според мен е голяма гадост от твоя страна да не ни кажеш, че имате такива неща тук. Да, разбирам защо не би искала да ти отнемем най-силния коз в играта. Искаш да го изиграеш срещу племената, нали?
Веждите на Зигне се извиват от учудване, че Малагеш е разгадала замисъла ѝ.
— Криех се ей там — посочва Малагеш с папиросата. — И чух всичко.
Лицето на Зигне става яркочервено.
— Как смееш! Това… Това… — Впива поглед в баща си. — Ти нищо ли няма да кажеш?!
Озадаченият Зигруд свива рамене.
— Какво да кажа?
— Поне нещо убедително в моя подкрепа! Не е ли смехотворно да питаш мен какво да кажеш, когато тази жена е подслушвала личния ни разговор!
— Не са важни някакви семейни тайни — казва Малагеш, — нито търговските хитрини на вашата компания. Цялата тази гнусотия наоколо е заплаха за националната сигурност, главен технолог Харквалдсон.
— Това са статуи, нищо повече — възмутено отвръща Зигне. — Проверявахме ги за каквито и да било признаци на Божественото, но няма и следа от него. Ако бяхме открили прояви на Божественото, щях да уведомя крепостта незабавно.
— Да, ако ги бяхте открили с изпитания, за които сте осведомени официално от Форт Тинадеши — натъртва Малагеш. — Искаш ли да се разровя и да открия кой е вашият човек там?
Зигне пребледнява.
— Това няма нищо общо със Сумитра Чоудри.
— Сигурна ли си? Не криеш ли още тайни от мен, Зигне? Или тази беше единствената? Знам чудесен начин да претърся всяко местенце при вас — да подхвърля на Бисвал какво става и да го насъскам да обърне всичко тук с главата надолу от чиста параноя.