— За какво говориш?
— Казвам, че сега си агент, който има нужда от ръководещ операцията офицер — натъртва Зигруд. — Тук си съвсем сама и може би тази работа е толкова поверителна, че Шара не е можела да привлече никой друг… Но липсата на такъв офицер ти пречи. И май не виждам наоколо човек, който да върши тази работа.
— Но ти вече не работиш за Сейпур, ако не си забравил.
— Ако си права в догадките си, всичко случващо се във Воортяштан е застрашено. Включително и пристанището — единственото начинание, което в момента крепи икономиката на моята страна. Откровено казано, щеше да е по-добре, ако Шара ме бе привлякла по-рано в тази операция… но тя явно не е знаела какво ще открие тук.
— И сега какво ще правим?
Той поглежда часовника.
— Сега ти предлагам да седнеш по-удобно. И да забравиш за пиенето.
— Защо?
— Защото трябва да запомниш много шпионски умения преди изгрев, ако искаш да действаш правилно.
— Госпожо, значи намереното тяло не е на Чоудри, така ли? — пита повторно Надар, докато вървят през крепостта на следващото утро.
— Не е — отговаря Малагеш. — Не знам чий е трупът, но не е на Чоудри.
Изтрива капки пот от челото си и се насилва да не трепери. Качила се е пеша дотук, вместо да пристигне с кола, и сега потта ѝ изстива в мразовития въздух на крепостта, сякаш са я увили в чаршафи, извадени от заледяващо се езеро.
— Шибани штани… — Надар клати глава.
— Какво?
— Те ни се подиграват, госпожо. Няма друго обяснение. Труп на сейпурка, накълцан и оставен за показ близо до взривения рудник? Генерал Малагеш, те ни натякват колко близо до нас могат да се промъкнат. Аз засилих патрулирането, но досега не сме намерили нищо. Имат дарбата да се придвижват незабележимо по такъв терен.
Надар вади връзката ключове да отключи стаята на Чоудри.
— А не си ли обмисляла… други обяснения? — Малагеш се запъва, защото не знае как да подхване този разговор.
— Други обяснения ли?
— Да. Капитан Надар, занимавам се с версията, че самата Сумитра Чоудри е била замесена в убийствата.
— Чоудри? — стряска се Надар. — Но защо?
— Тези убийства… напомнят за някакъв стар обред на Божественото. — Вратата се отваря и двете гледат напрегнато покритите с драсканици и рисунки стени. — А тук всичко подсказва, че Чоудри е ровила упорито в Божественото. За нейна зла участ.
Малагеш влиза. Не може да каже всичко на Надар, но иска някой от командването тук да насочи вниманието си в правилната посока. Ако убеди Бисвал или Надар да се замислят, те вероятно ще настояват министерството да изпрати още хора, които биха могли да открият нещо убедително за намесата на Божественото.
Но открива в лицето на Надар само студена неприязън.
— Госпожо, не ми се вярва служител на министерството да е способен на това.
— Твърде малко знаеш за служителите на министерството, капитан Надар.
— Но е вярно и че вие изобщо не сте познавали Чоудри, генерал Малагеш. Докато аз я познавах.
— Какво искаш да кажеш?
Надар се колебае.
— Госпожо генерал, имате ли нещо против да говоря откровено?
— Нямам.
— Подобно на мнозина, които изпращат тук от Галадеш, Чоудри не беше особено способен агент.
— Не беше особено способен агент ли?
— Да, госпожо генерал. Няма спор, че са окичени с титли и дипломи. Но им липсва какъвто и да е практически опит в зона на бойни действия. Опит, госпожо генерал, който ние във Воортяштан трупаме дори в излишък. — Надар поглежда Малагеш в очите за миг и се извръща. — Опит, какъвто изобщо нямат в Галадеш.
Малагеш прави крачка към нея.
— Капитан Надар, да не подлагаш на съмнение моя боен опит? — казва сопнато.
— Не, госпожо.
— Оспорваш ли твърдението, че надрасканото по тези стени е дело на една луда жена?
— Не, госпожо.
— Оспорваш ли съвпадението във времето между убийствата, кражбата на експлозивите, присъствието и изчезването на Чоудри?
На лицето на Надар трепва мускул.
— Не, госпожо. Но…
— Какво „но“?
— Но… аз съм във Форт Тинадеши от шест години, още отпреди Битката за Баликов. И макар че битката ни показа отново каква заплаха е Божественото, във Воортяштан виждаме само един вид заплаха. Онази отвъд стените на крепостта.
— Капитан Надар, не бива да пренебрегваш и другите заплахи освен бунтовниците и племената. Иначе сама се заслепяваш.
— Госпожо, виждала съм наши войници убити в пущинаците — тихо отвръща Надар. — Умираха в ръцете ми. Виждала съм влаковете да се връщат в Аханаштан натоварени с ковчези. Виждала съм тези неща много пъти, госпожо генерал. При цялото ми уважение смея да твърдя, че изобщо не съм сляпа.