— Вярно — съгласява се Бисвал. — Какво искаш да ни подскажеш, Тюрин?
— Само казвам, че са дълбали дълго. И не мисля, че са го правили, за да го използват еднократно, да заложат една бомба. Панди, нали разгледа подпорните греди вътре?
— Да, госпожо.
— Това си е сериозно начинание. Те на практика са си построили тайно собствен рудник под носа ни! И са го направили старателно. — Тя се взира в тъмнината на тунела. — Не знам кои са го копали, но според мен са искали да имат постоянен достъп до онова, което се прави долу.
Надар едва прикрива пренебрежението в гласа си.
— И защо биха искали това, госпожо генерал?
— Не знам. Но се питам дали не сме намерили по същата причина тинадескит на местопрестъплението в Джевалиев, където убийството е извършено преди месеци. Сами са си го взели направо от рудника.
— Позволете да попитам отново, госпожо генерал — за какво да правят това?
— А за какво им е било да убият онези селяни? За какво им е било да взривяват рудника, както ти предположи? Не чувам някой да споделя догадките си за мотивите на тези престъпления.
— За мен причината е ясна — заявява Надар. — Те са диваци. Стремят се да сторят зло на всеки противник, госпожо, по всеки достъпен им начин. Не си правят труда да измислят други мотиви.
Малагеш се изправя.
— Капитан Надар, имали сте три сериозни пробива в сигурността през последните месеци. Някой е откраднал експлозиви от вас, някой е откраднал строго секретен експериментален материал от вас, а сега се оказва, че някой си е издълбал проход до вашия рудник само на четвърт миля от строго охранявания обект. Но още нямате представа кой стои зад всичко това! Ако някой не си прави труда да мисли, капитан Надар, това не са воортяштаните.
Вбесената Надар отваря уста, но преди да каже и дума, Бисвал се намесва:
— Достатъчно, капитан Надар. Ще те спра, за да не проявиш неуважение към по-старши офицер. Свободна си.
Надар гледа ту него, ту Малагеш, накрая козирува отсечено, завърта се кръгом и тръгва с тежки крачки към крепостта.
Бисвал кима на Панди.
— И ти си свободен, старши сержант.
— Слушам, господин генерал.
Панди отдава чест и хуква между дърветата да догони Надар. Бисвал поглежда Малагеш с изражението на човек, който е чул достатъчно глупости за един ден и няма никакво желание да слуша повече.
— Тюрин, ти само разбунваш хората тук. Нямаше да ми е толкова неприятно, ако не се налагаше да се погаждам някак с тях.
— Генерал Бисвал, твоята капитан Надар може и да е превъзходен офицер, но това не пречи да е предубедена и ограничена. Откога те надъхва да се разправите по-решително с штаните?
— Не е единствената — признава Бисвал. — Мнозина от моите съветници са на мнение, че не бива да се държим дипломатично с бунтовниците.
Малагеш сочи насечения от остриета камък.
— Но няма как да видиш това и да ми кажеш, че не е нещо, свързано с Божественото.
Той не отговаря веднага.
— Смяташ, че… Значи мислиш, че всичко това има нещо общо с Божественото? — Бисвал я гледа косо, сякаш чака тя да довърши някакъв виц. — И че Божественото все още може да съществува тук — в задния двор на Воортя, единственото Божество, в чиято смърт сме убедени?
Малагеш знае, че не може да му каже истината. Но ако го накара да поиска подкрепа от министерството, има някакъв шанс тя да получи помощ в разследването си.
— Според мен някой си въобразява, че прави нещо, свързано с Божественото. Ритуално обезобразени трупове с тинадескит до тях, а сега намираме и тунел към рудника в сянката на този смахнат тотем. Мисля, че който и да е прокопал този тунел, не е искал рудникът да се срути. Имали са безпрепятствен достъп до тинадескита… да, не знаем за какво им е бил, но бездруго около Божественото има много неясноти. Може би някога са вярвали, че това вещество е чудодейно. И макар сега да знаем, че вече не е — нали сте провели толкова изпитания, — може би онези са решили да се преструват, че още е такова, и просто извършват обредите. Но аз не мога да втълпя на твоята капитан Надар да мисли за каквото и да било освен за бунтовниците.
Бисвал въздиша тежко. Затваря очи и тя вижда нещо изнурено в лицето му, сякаш тревогите са остъргвали слоеве от плътта. Той кляка, после сяда на земята с пъшкане и казва:
— Хайде да поседим малко.
— Ами… Добре.
Бисвал вади плоско шише.
— Може и да съм подпомогнал пиратството, когато купих това. Оризово вино е.
— Коя марка?
— „Облачни сказания“.
Малагеш подсвирва.
— Стига бе… Пила съм го само два пъти, и то за рождени дни.