— Кой ти го подари?
— Един и същ човек и двата пъти. Аз.
Той ѝ дава шишето. Оризовото вино е като мътно злато и главата ѝ затуптява приятно още от първата глътка.
— По-добро е, отколкото го помня.
— Устата те подлъгва. Свикнала си прекалено със скапаната храна и скапаните напитки, които имаме тук. Ако ще да е гориво за корабен мотор, пак ще има вкус на скъпо отлежало питие. — Той въздиша отново и я поглежда. — Не само Надар няма доверие на штаните. И други офицери са загубили приятели и съратници тук. Във война сме, Тюрин. И нищо чудно да е само първата от много, защото Континентът набира сили. В Галадеш може би не искат да признаят това. И министър-председателката може би не иска да признае това. Но штаните нямат нищо против. И някой от командването също трябва да събере смелост, за да го признае.
— Какво искаш да кажеш?
— Забелязваме активност на бунтовниците. Наблюдават ни, опитват се да открият слаби места. И винаги се скриват, когато реагираме. — Поредната въздишка. — Но ти не смяташ, че това — Бисвал кима към тунела — и убийствата имат нещо общо с бунтовниците, така ли?
— Може и да има нещо, но не колкото ѝ се иска на Надар.
— Сигурно съм се побъркал. Готов съм да те оставя да вървиш по тази следа, накъдето и да те поведе. Тюрин, ти разкри много неща, които никой друг не видя. Надявам се само да не намериш и нещо, което ще ни съсипе.
— И аз.
Той свежда поглед към шишето.
— Чудя се кого ли ще пратят вместо мен. След като и аз си отнеса куршума тук.
— Лалит, ако ще изпадаш в такова униние, ще ти взема шишето.
— Не се шегувам, Тюрин. Опаковаха предшественика ми в ковчег и го замениха на бърза ръка… както и още десетина офицери. Все едно светът просто забрави за тях. — Малагеш забелязва в очите му чудат блясък, какъвто е виждала само веднъж — когато той се е опитвал да увърта през Лятото на черните реки. — Могат поне да ни помнят. Да съхраняват в паметта си онези, които са поели на плещите си греховете на нашата страна, за да я опазят. Тюрин, не на всеки от нас се пада Битката за Баликов — битка, която нашият народ признава и прославя. Не всички сме късметлии като тебе. Останалите сме като гилзи на патрони, захвърлени след употреба. И искат от нас да носим мълчаливо това бреме. А ние като патриоти се подчиняваме охотно.
Той става, обръща ѝ гръб и тръгва към крепостта.
Плявата от много войни
Опасенията я парят като огън. Малагеш се връща в централата на ЮДК, но никой дори не се заглежда в нея по коридорите и нагоре по стълбата към нейната стая. Тя отключва, влиза и започва да рови в джобовете си за съобщението, но долавя през рамо как вратата на тоалетната се открехва.
Сама не знае как постига тази пъргавина, но барабанлията се озовава изведнъж в ръката ѝ и е насочен към вратата. Зигруд наднича бавно оттам и извива вежда, щом вижда оръжието.
— Ти май си… нервна. Успя ли?
— Зависи какво наричаш „успех“ — отвръща Малагеш и си отдъхва. — Мамка му, Зигруд! За малко да те гръмна! Защо не почукаш или… де да знам, защо не почакаш извън стаята ми.
— Защото дъщеря ми ще ми натрапи някакво задължение: да се здрависвам, да изслушвам работници.
— Нали уж искаше да се сближиш с нея.
— Да, искам. Тя ме води при хора, с които трябвало да се видя, и ме зарязва с тях, тръгва си още след първите разменени думи. Това е… неучтиво. Но да оставим тази тема. Намери ли нещо от Чоудри?
— Съобщение. Шифровано.
Измъква листа от джоба си. Зигруд я доближава (тя забелязва, че стъпките му са безшумни, макар че е почти двойно по-едър от нея), взима листа и отива при бюрото в ъгъла.
— Подредих каквото ще ни е нужно — казва и сяда. — Толкова хартия. Толкова писалки и мастило.
— Добре че си се подготвил. Шара ми изпрати сборник с всички видове кодове и…
— Няма да ни трябва — прекъсва я Зигруд и разгъва съобщението на Чоудри. — Навремето ме накараха да запомня толкова шифри, че… С това ще се справя и насън. Оплаквам се, не се хваля.
Плъзга поглед по шифрованото съобщение и отбелязва по него знаци с молив, подчертава по някое наглед случайно Х, И, З или М. Прави го с кротка вещина, без да се замисля, сякаш проверява за грешки ученическа диктовка.
— Намерих там горе не само това. — Тя смъква шинела с пъшкане, гърбът ѝ пука неприятно. — Незнайните злосторници са прокопали дупка чак до рудника за тинадескит.
Челото на Зигруд се сбърчва леко; той си мърмори числа.