— Хъм? Какво?
— Общо взето, някой си е направил втори вход към рудника. Малък. Като тунелите, през които бягат затворници. Бисвал и Надар са убедени, че воортяштански бунтовници са го използвали, за да взривят рудника, но…
— Но ти още си убедена, че е било Божество или нещо, свързано с Божественото.
— Ами да. Ако тинадескитът няма и по-зловещо предназначение от добрата проводимост на електричество, да ми отсекат главата от шибаните рамене.
Той свива устни, но не спира да пише.
— Научи ли още нещо за Чоудри?
— Вече не съм толкова сигурна, че е полудяла. Или дори че тя е в дъното на всичко това. Чак се е престарала, за да стигне това съобщение до мен или някой агент на министерството. Е, да, зависи какво е искала да ни предаде… Имаме ли вече напредък?
— Да, напредваме. Това е шифър, използван от търговските представители в Аханаштан. Може би защото е най-невероятно някой тук да го знае.
— Това не ми харесва. Предпочитам лудите да са си абсолютно шибано побъркани. А тя е мислила усърдно.
— В банята има оризова ракия, ако искаш да си пийнеш — казва Зигруд.
— Какво?! Скрил си пиячка в моята стая?
— Скрил съм пиячка къде ли не. Умението да криеш тайни съобщения е полезно не само в шпионажа.
Малагеш намира шишето, пъхнато умело под мивката, сяда и пие, а Зигруд продължава да разшифрова съобщението. Понякога клати глава, като че ли написаното го обърква, но не се отказва. Накрая оставя писалката с някакво подобие на стъписана гримаса.
— Приключи ли? — пита тя.
— М-м… не знам.
— Как може да не знаеш?
— Защото изобщо не съм сигурен в това, което разшифровах. Може би и самото съобщение е някакъв шифър, но… ако е така, не го знам. Ела да видиш.
Малагеш става и чете над рамото му:
Прекарах твърде много време там. Прехвърлих отвъд твърде много от себе си. Съзнанието ми, мислите, някаква част от мен се разнищва и не мога да задържа подредбата на нишките. Чувствам как губя самата себе си и не знам какво означава това
Не, знам. Знам какво означава.
Не убивах достатъчно. Една сигурна смърт, едно мижаво малко убийство не стига, не е достатъчно, за да отидеш там. Онова приема само воините, разбирате ли, само онези, чиито ръце са пролели езера от кръв, океани от кръв
опитвам се, толкова съжалявам
Рудата беше толкова странна, толкова особена, толкова необикновена и нещо не беше наред. Когато я доближих, когато седнах в техните лаборатории и я изучавах часове наред, имах разни видения за ужасни мигове от собственото ми минало
цевта на пистолета трепереше, когато го вдигнах, лицето ѝ глупаво от изненадата, ударът от върха на стрелата пронизал тялото ми и после трясъкът на оръжието в ръката ми
Наблюдавах рудника. Не знаех защо. Имаше нещо сбъркано, а аз нямах какво друго да наблюдавам. Гледах, гледах, гледах.
Видях фенер. После изчезна. После самотен силует се прокрадна по хълмовете към дърветата, към древното място. И изчезна.
изчезна
Намерих тайния вход, тунела. Дебнах да ги хвана, когато излизаха. Поне опитах. Бих се с тях. Но те ме удариха жестоко по главата. Провървя им
За малко не умрях
мисля, че бях на косъм от смъртта тогава
дали умрях
как може човек да е сигурен
Вече можех да проникна в тунелите, но не намерих никакви улики кои са били или какво са правили там, затова опитах с обреда — последния, за който мислех, че още действа. Преди почувствах, че почти успя, почти почти почти, като ключ в брава и всички запънки почти са се наместили.
Усещах, че и той искаше да успее. Само трябваше да опитам на подходящото място.
В рудника
Видях ги там, изгубената армия
Те още са там, отвъд дълбините, долу в мрака
с Нея
някой трябва да го спре, да спре онова, което напира
Научих за един мъж, прастар мъж, който познава пътищата на онова отдавнашно място
казват, че е мъж, но други говорят, че е само идея, приела образа на мъж
Но може би
Може би, може би той знае песните на онази противоположност на Воортя, песните на саможертвата
Знае ритуалите, които никога не са били записани, знае тайните проходи от този свят към другия
знае как е било
преливането на живот в смърт и на смърт в живот спомен, стар и съсухрен, чакащ на острова
Трябва да го намеря
трябва да го намеря и да открия пътя отвъд, за да ги довърша всички, да ги убия, да спра идващото, преди да е започнало