Неизбежно е откритието да завърти главата ѝ, да я изпълни с възторг, пък бил той и контрапатриотичен — та нали през целия си съзнателен живот се е занимавала с история. Ала една част от Шара е запазила достатъчно самообладание и точно тя се обажда сега:
„Това не може да е съвпадение. Най-свещената сграда в Баликов случайно потъва и така остава скрита близо осемдесет години? И точно Ернст Уиклов изкопава тунел под земята, който стига до нея? Никой не би направил такова нещо, ако не знае къде ще стигне, а няма как да знаеш за потъналия храм, освен ако някой не ти е казал.“
Шара издърпва една свещ от канделабъра на Зигруд.
— Върви да уведомиш Малагеш. Тръгвай. Ако населението на Баликов научи за това, че храмът още е тук, и се наложи публично да сложим ръка на него, ще си организираме повторение на бунтовете от Лятото на черните реки. Кажи ѝ да обяви Уиклов за издирване. Всички пропускателни пунктове във и около Баликов да си отварят очите за него. Вече имаме достатъчно да го задържим поне за разпит, ако не за друго.
— А ти какво ще правиш? — пита Зигруд.
— Ще остана тук да огледам.
— С една свещ?
— Всъщност тя е за теб. — Тя му подава свещта и посочва свещника. — А това е за мен.
Зигруд вдига вежда, свива рамене и ѝ връчва свещника. Тръгва назад към източния тунел. Слабата бяла светлинка на свещта се разлива след него по стъпалата, после бързо изчезва и Шара остава сама в гигантската каверна.
Свещите съскат и пукат. Някъде капе вода. Хиляди каменни очи я наблюдават безмълвно.
Минава известно време, докато се адаптира пространствено — напомня си, че каверната не е била подземна пещера, а надземен храм. Което обяснява гигантските зеещи отвори в стените на всички атриуми: някога те са били огромни прозорци и макар Шара да не вижда много добре от мястото си на стълбата, ѝ се струва, че с изключение на един всичките са счупени. „Значи това се е случило с прословутото рисувано стъкло на Престола — мисли си тя. — Лежи строшено и погребано под калта на Баликов…“
Плъзга поглед по шестте атриума. Всички са в различен стил, вероятно в стила на съответното Божество, точно като колоните, които поддържат спиралната стълба. Шара вижда символите на Олвос, Таалхаврас, Аханас, Воортя, Юков и…
— Хм.
Въпреки подземната си „консервация“ Престолът явно не е в идеално състояние — единият атриум е напълно лишен от стенописи или друга украса, сякаш бригада строители са слезли в подземието и щателно са изтъркали с шкурка пода, тавана и стените.
Вижда се обаче, че наскоро някой е правил опит да възстанови пода на празната камера, полагайки рисувани каменни плочи в тъмни цветове, по-тъмни, отколкото в другите атриуми. Реставрацията не е завършена, много от изображенията, надписите и символите са готови само отчасти и разказват половинчати митове и истории, а големи участъци от пода са съвсем празни.
Новите тъмни каменни плочи повтарят един и същ образ — човекоподобна фигура, седнала в центъра на стая, седи и слуша. Придружаващият фигурата символ е познат на Шара — стилизирана везна.
„Ръцете на Колкан. Който чака да претегли и отсъди…“
Поглежда зад себе си. Колоната, прилежаща към празния атриум, липсва.
Залива я абсурдно, но изключително силно усещане, че има пред очите си пример за редактирана история.
„Този атриум е бил украсен като останалите пет. Бас ловя обаче, че изведнъж се е опразнил през 1442-ра, когато Колкан е изчезнал от света. — Заглежда се в недовършената мозайка от нови пиктограми. — Но сега някой се е върнал да попълни архива.“
Подсмихва се. „Май гледат твърде буквално на термина Реставратори.“
Грандиозна задача — неизпълнима. По нейна преценка площта на тавана, стените и пода, които трябва да бъдат облицовани, възлиза на хиляди квадратни метри. А и който се е нагърбил с тази задача, явно не е имал представа каква е била оригиналната украса на атриума. И откъде са взели каменните плочи?
Коленичи да разгледа новата подова облицовка. Самите плочи са изключителни, тъмен гладък камък, какъвто Шара вижда за пръв път, а пиктограмите разказват истории и случки, които Шара не е чувала — Колкан, изобразен като силует с дълга роба и качулка, разрязва корема на гол човек, от разреза изригва ярка светлина и се плисва като дъжд по заоблените хълмове наоколо.
„Сигурно са от друг храм. — Шара плъзва пръст по едно от изображенията. — Някой е изкъртил тези камъни от оцелял храм на Колкан и се е опитал да го пресъгради тук, за да възстанови Колкан в Престола на света.“