„Посланикът и нейните помощници разпознаха природата на съществото и предписаха метод за неговото възпиране и отстраняване — каза наш източник в градската управа, който помоли да не споменаваме името му. — Без нейната помощ още десетки, а може би и стотици граждани на Баликов щяха да загинат.“
Няколко полицаи също се изказаха похвално за поведението на посланика по време на атаката: „Опитвахме се да евакуираме посолството, но тя настоя да дойде и да помогне — каза Виктор Поврой, сержант в полицейското управление на Баликов. — Заеха се без бавене със задачата, тя и колегите ѝ. Никога не съм виждал един толкова смел план да се съставя толкова бързо.“
На посланика и на градския губернатор Тюрин Малагеш трябва да благодарим и за спасението на капитан Несрев. „Без тях — свидетелства Поврой — той щеше да се удави или да измръзне до смърт.“
Все пак остават доста въпроси без отговор — защо госпожа посланикът е скрила истинската си самоличност? Как се е сдобила със специфичните познания, помогнали ѝ да надвие такова същество? И какво да очаква Баликов сега, когато на властова позиция в града си отново имаме член на рода Комейд?
Към този момент посолството все още не е излязло с официално изявление.
Шара гледа втренчено вестника с трескавата надежда думите да се разтанцуват и преподредят в съвсем различна история.
— О, не… — прошепва тя.
Да ти издухат прикритието… Да те разкрие врагът, да се сдобиеш с досие във вражеска централа, това е едно; всички оперативни агенти са подготвени за това.
Но да ти изтипосат името във вестника, да те разкрият не в тайните коридори на правителството, а в дюкяните, домовете и кръчмите по целия свят… Това е катастрофа.
— Не — повтаря Шара. — Не. Това… не може да бъде.
— Мдааа — проточва Малагеш.
— Този… вестникът е…
— „Континентална трибуна“.
— Значи не се продава само в Баликов, а…
— По целия Континент — казва Малагеш. — Да.
Реалността се стоварва отгоре ѝ.
— Ооо… О, не, о, не, о, не!
— Кой знаеше коя си в действителност? — пита Малагеш.
— Ти — казва Шара. — Зигруд, Во… Неколцина служители в посолството подозират, че съм повече от това, за което се представям, но беглото подозрение е едно, а съвсем друго е да ме обявят за…
— За правнучката на каджа — довършва вместо нея Малагеш. — Мда. Лошо. Знам, че аз не съм казвала нищо. Никога не говоря с пресата.
— Зигруд не би го направил — казва Шара. — Значи остава…
Обмисля бързо възможностите.
Виня? Вече не знае какво да мисли за леля си. По всичко личи, че Виня играе двойна игра, че не може да ѝ се вярва. Но каквито и компромиси със съвестта си да е направила леля ѝ, те трябва да са политически и в името на все по-голяма власт. „А тази история може единствено да ѝ навреди. Най-вече политически.“
Упорито стеснява възможностите, пресява и отхвърля с надеждата да открие нещо друго, преди да е стигнала до неизбежния извод.
— Може да е бил само Воханес — казва накрая.
— Добре, но… защо?
„Дребнаво отмъщение за снощи, възможно ли е?“ — пита се тя. Едва ли. Или я наказва за отказа ѝ да се намеси в политиката на Баликов? Или…
— Възможно ли е… възможно ли е да ме използва с надежда да привлече вниманието на Галадеш? — пита Шара.
— И как ще постигне това, като ти съсипе прикритието? — Малагеш вдига вежди.
— Ами… Историята си я бива, не мислиш ли? Правнучката на каджа спасява изневиделица Баликов. Нещо, за което хората дълго ще говорят. А когато става въпрос за геополитика, приказките са равносилни на действия. Светът ще обърне погледа си към Баликов… и точно тогава Воханес ще направи своя ход. Така де, познаваш го. Во обича светлината на прожекторите.
— Да, но… това ми изглежда като възможно най-глупавия начин да пришпориш Галадеш към действие — казва Малагеш. — Нали?
Шара няма еднозначно мнение по въпроса. Помни и какво е казал Во снощи: „Веднъж колкаштан…“
Определено пропуска нещо, сигурна е. Така или иначе, знае, че повече не може да вярва на Во, че е било глупаво да му се довери, че е сгрешила непростимо, допускайки до делата си един толкова страстен, прекършен, раздвоен човек като него.