Бръсва с пръсти стъклото и изчезва.
Шара стои в празната стая и се чувства по-сама отвсякога.
Шара затваря бавно капаците на прозореца. Ръцете ѝ треперят от гняв. Никога не се е чувствала толкова неоправдана — все едно е видяла със собствените си очи как екзекутират предишното ѝ аз и не е могла да спре екзекуцията. „Прекалено съвършено е — мисли си тя. — Виня ме смаза прекалено съвършено. Точно затова ме е толкова яд — тя знаеше точно какво да каже.“ Което с нищо не намалява гнева ѝ, разбира се.
Иска ѝ се да има някого, с когото да поговори за това. Ала единственият човек, с когото е разговаряла откровено за Божественото, е Ефрем Пангуи, през няколкото дни, които са прекарали заедно.
Поглежда бялото куфарче под бюрото.
Прави няколко крачки, измъква куфарчето, слага го на плота и мисли.
Шара Комейд е завършила школата на външно министерство с рекордно висок резултат. Завършила е академията „Фадхури“ с пълно отличие. И винаги е била една от малцината оперативни агенти на висока позиция в министерството, които лично пишат докладите си и ги предават навреме — добродетел, с която Шара искрено се гордее.
Винаги е била добрият войник. Винаги по устав. „И ето докъде ме доведе това.“
Ала все още няма куража да отвори куфарчето.
„Просто помни — казва си тя, — че вече нямаш кариера, която да изложиш на риск.“
Ключалките се отварят с остро изщракване и капакът се повдига.
Вътре има купчинка документи, вързани с канап. Листовете са изписани с дребен разкривен почерк и не е нужно Шара да се вглежда в наклоненото „т“ или кривото „м“, за да познае почерка на Ефрем. Първият лист се различава от останалите, явно е писан набързо и в последния момент.
Вероятно разполага само с днешния ден да изчете материалите. След историята с Урав хората на Виня много скоро ще пристигнат в посолството.
Шара се настанява удобно на стола и развързва канапа.
Здравейте.
Щом четете това, значи сте намерили депозитната кутия, която принадлежи — въпреки серията измислени имена — на доктор Ефрем Пангуи от Галадеш.
Това едва ли е новина за вас, а и предвид факта, че единствената препратка към съществуването на тази кутия е една бележка, шифрована с микс от стари езици, гбешатски, чотокански, дрейлингски и аврантийски, здравият разум подсказва, че само човек със задълбочен опит в превода на стари езици би бил в състояние да стигне до тази кутия.
Така че май трябва да кажа: Здравейте, Шара.
Щом четете това, значи аз или съм мъртъв, или съм изчезнал, или съм на сигурно място под ваша протекция. Дано да е последното. Надявам се, че докато четете това, аз съм с вас и двамата се смеем на драматично писание, което се е оказало така излишно.
Засега обаче аз никак не съм убеден, че е излишно.
Прилагам личния си дневник (или поне онази негова част, която успях да изнеса от кабинета си), воден по време на престоя ми в Баликов, от дванайсето число на месеца на скорпиона до четвърто число на месеца на плъха.
Надявам се, че информацията в дневника ще послужи да бъде довършено моето проучване. Докоснах се до една истина в Баликов, която е достатъчно опасна да се притесня за живота си… само дето не съм докрай сигурен каква е тази истина. Вие обаче сте в известен смисъл по-мъдра и по-опитна от мен, затова се надявам да успеете там, където аз се провалих.
Надявам се да се видим пак, а ако не — желая ви успех в проучването и добро здраве.
Месец на скорпиона, 12-ти
Баликов
Това е нелепо.
Преглеждам бележките си в своя кабинет (по-неуютно и тъмно място трудно може да се намери), както и списъка от склада на министър Комейд, и съм поразен от чудесата, които сме запазили, които сме съхранили, както и от непосилния размер на поставената ми задача.
Засега съм отхвърлил едва три четвърти от подбора и съставянето на списък от документи — закони и едикти, издадени от континентални жреци. Божества или Божествени представители, всичко, което влиза в графата на значимите „политически промени“ (задължен съм да използвам този ужасен термин за онова, което търся в действителност). Купчината документи вече стига до коляното ми. Случвало се е да се пошегувам, че ще умра, затрупан от бумаги, но точно сега това не ми звучи като шега, а като предсказание. Материалът е изумителен, да, само преди броени месеци бих убил да се сдобия и с малка част от него… а сега имам чувството, че се давя в съкровища.
Бележки, бележки… дано намеря място, където да ги държа…