Месец на скорпиона, 27-ми
Вече се появява някакъв модел.
Трябва да допусна, че е възможно да съм пристрастен. Търсех най-очевидната връзка — Нощта на събора и основаването на Баликов — и макар да съзирам достатъчно индикации за наличието на връзка, това още не значи, че съм прав.
Но фактите остават.
През 717-та, когато Божествата и техните народи все още се боричкали за територии, един таалваштански жрец написал поредица есета за ползата от съюз с Юкоштан. Тези есета станали изключително популярни в цял Таалваштан, хората се събирали и ги четели на глас.
През 720-та на другия край на Континента група воортяштански поборници помогнали на странстващ олвоштански монах да се прибере у дома и после надълго обсъждали колко общи неща имат със своите съседи, нищо че са във война с тях. Научаваме това от няколко писма, изпратени до върховния воортяштански дякон, който на свой ред е отбелязал, че одобрява това отношение.
През същата година в Аханаштан един окръжен магистрат пише на сестра си за градско събрание, по време на което нееднократно била изразявана симпатия към колкаштаните въпреки проточилата се война на шест фронта.
И прочие, и прочие… Мога да цитирам поне още трийсет примера за нескрита симпатия към „вражеските“ Божества — и още примери изскачат почти ежедневно от моята купчина с документи, — въпреки че по същото онова време Божествената война се водела с пълна пара.
После — „внезапно“ — през 723-та шестте Божества се почувствали длъжни да се съберат в Нощта на събора, на мястото, където по-късно щял да се издигне Баликов, да изгладят противоречията си и да създадат пантеон от повече или по-малко равностойни Божества… В същото време всички религиозни текстове, които съм чел, твърдят, че Божествата са стигнали {m underline}сами{m} до тази идея, без да се консултират със своите смъртни последователи! Пак според тези текстове това решение било взето „еднолично“ от Божествата, което звучи логично, защото няма причина един бог да се допитва до богомолците си, както един политик би се допитал до своите избиратели. Ала изглежда очевидно, че тази промяна е къкрела от години сред техните паства от смъртни!
Двете групи — на смъртните и на Божествата — не са били толкова стриктно разделени, колкото се опитва да ни внуши историята.
Това е едно много смело заключение, разбира се, сродно на това да отгатнеш дестинацията на кораб според посоката, в която вятърът тласка морските птици… ала все пак оформя силуета на онова, което очаквах да видя.
Ще ми се да можех да пиша на Шара за това. Но не съм докрай сигурен, че интересът ѝ към мен е бил искрен — така де, с хората като нея човек никога не знае.
Има едно кафене, където свикнах да ходя, съвсем близо до Престола на света. Баликов е объркан град, Примигването все още вибрира в костите му, но в това кафене аз гледам как децата играят и се карат, как жените клюкарстват, мъжете пушат, пият, играят карти и ухажват жените, в повечето случаи неуспешно.
Хората се влюбват и се дърлят за глупости дори на лудо място като това. Животът продължава и това е добре.
Месец на ленивеца, 15-ти
Красноречив е фактът, че аз, отколешен любител на библиотеките, започвам да се уморявам от задачата си. Нямам търпение да приключа с това и да продължа със {m underline}следващата{m} си задача, а именно проучването на каджа. Нелепо е, че за този човек, чийто профил краси монети, знамена и прочие, знаем почти толкова малко, колкото и за Божествата. Особено оскъдна е информацията за това как всъщност е успял да ги убие. Разбирам защо министърката поиска от мен да проуча най-вече този въпрос, а аз, в глупостта си, я убедих, че континенталите все още се чувстват исторически свързани с Божествата и затова проучването на тяхното естество би донесло по-голяма геополитическа полза.
Чуйте ме само. Говоря като Шара.
Следващата задача винаги ни се струва по-интересна, вярно, но истината е, че аз винаги съм бил запленен от каджа. Той се появява внезапно, син на богато колаборационистко семейство, изплува на повърхността на историята и пори устремно вълните ѝ. Проучил съм множество фамилни дървета, без да открия почти нищо за него. Според част от информацията баща му дори не се е женил! Възможно ли е каджът да е бил роден от незаконна връзка? И бил ли е изобщо син на онзи човек?
Вече не говоря като Шара. Дрънкам като махленска клюкарка.
Понякога ходя в онези квартали на Баликов, които са пострадали най-тежко от Примигването. Там стълбите приличат на ниви с гигантска царевица, издигат се към небето и свършват като отрязани. Децата играят шантава игра — предизвикват се кое ще се качи най-нависоко, после хукват обратно по стълбите.