Тичат нагоре-надолу по стълбите, отново и отново, вечно бързат, но така и не отиват никъде.
Симпатизирам им.
Трябва да се съсредоточа: да проуча нишките на историята, датите и календарите и да видя дали съвпадат.
И ако не съвпадат, както очаквам да стане, какво означава това за Континента? Какво означава за Сейпур?
Месец на ленивеца, 29-ти
Вчера срещнах нещо, което май не е позволено от закона — олвоштанска монахиня.
Поне мисля, че беше монахиня — не съм сигурен. Почивах си, приседнал на слънце край Солда, и скицирах моста (който е много по-тесен от нормалните мостове, но да не забравяме все пак, че е бил предназначен за пешеходци и конници) и стените зад него, когато тя се появи — ниска жена без коса и с оранжева роба.
Попита ме какво правя и аз ѝ казах. Показах ѝ скицата си и тя много я хареса.
— Съвсем точно сте уловили същината — каза тя. — А уж чудеса вече нямало!
Попитах я за името ѝ. Тя отвърна, че нямала име. Попитах я за името на ордена ѝ. Тя отвърна, че нямала орден, а само няколко значки за храброст. (Последното беше шега предполагам.) Попитах я какво мисли за Баликов. Тя сви рамене и отвърна, че бил в процес на „преизмисляне“.
Попитах я какво означава това.
— Забравянето — каза жената — е красиво нещо. Когато забравиш, отваряш широко вратите на промяната. Континентът трябва да забрави. Той се опитва да помни на всяка цена, а това е лошо. За да стане гъсеницата пеперуда, трябва да забрави, че някога е била гъсеница. Направи ли го, ще е все едно никога не е имало гъсеница, а от самото начало е имало само пеперуда.
Думите ѝ ме поразиха толкова дълбоко, че за известно време потънах в мисли. Жената метна две камъчета в реката, поклони ми се и си тръгна.
Месец, на костенурката, 2-ри
{m underline}Изумителни{m} открития, и страшни. Дискусиите, които открих и които са се водили непосредствено преди началото на Великото разширяване, хвърлят ярка светлина върху странните отношения между Божествата и смъртните.
През периода 768-769 година:
В Аханаштан един жрец стоял на брега и всеки ден проповядвал размислите си за чуждите земи; във Воортяштан един майстор фехтовач посочил планинските каньони на изток, под (по онова време) Дрейлингските земи, и коментирал как ли пада дъждът от другата страна на планината, с което вдъхновил многобройни експедиции; по-късно, в Юкоштан, певица-скорец (непременно трябва да проуча този термин) изпяла тридневна поема за океанските течения, които те отнасят към далечни земи и далечни хора, и прочие, и прочие.
Видно е, че континенталите са мислели за земи извън своите. Намерих истинска съкровищница от текстове, които разсъждават за териториите извън географските познания на континенталите по онова време.
Изчетох куп Божествени декрети и други документи от същия период, без да открия и една дума за земите отвъд бреговете на Континента!
Странно е, че Божествата са запазили мълчание по този въпрос, който очевидно е вълнувал тяхното човешко паство.
Забележете обаче как се променя общият тон на континенталите през периода 771-774 година:
В Колкаштан един градски съдия заявил, че щом Континентът е благословен от Божествата, значи всичко му принадлежи — континенталите притежават звездите, облаците, вълните в океана; във Воортяштан една „жрица на бесилото“ попитала защо правят оръжия, които няма да проливат кръв, защото няма войни, в който да се бият, и поставила въпроса дали това не е грях; в Аханаштан една мослинга (нещо като монахиня?) написала поетичен епос за това какво ще стане, когато Аханаштан порасне толкова голям ({m underline}жив{m} ли е бил градът? трябва да проуча допълнително този въпрос), че започне сам да си вреди, пораждайки дисхармония, глад и изтощение. Въпросният епос станал изключително популярен, предизвикал множество дебати и общо усещане за тревожност, имало дори такива, които настоявали мослингата да бъде хвърлена в затвора.
Континенталите, макар и периферно, определено са мислели за експанзия. Очевидно е, че са се страхували от изтощение и глад, и нещо повече — чувствали, че {m underline}заслужават{m} да се разширят и да придобият нови места.
Божествата обаче не мислели за разширение — Колкан полагал основите на философията, която скоро щяла да доведе до периода на личното му правосъдие, а Таалхаврас, най-саможивият от Божествата, строял стените на Баликов (а според мен точно през онзи период Таалхаврас е променил цялото естество на града по много по-дълбоки и невидими с просто око начини). Всички Божества си имали своите грижи и нехаели за екзистенциалните проблеми на своите народи.