И въпреки това през 772-ра всичките шест Божества се срещнали в Баликов и решили — решение, което доскоро се смяташе за един напълно необясним и спонтанен жест — да започнат Великото разширение, инвазия и завладяване на всички съседни народи и страни, включително Сейпур.
Архивите сочат, че самите континентали са били донякъде изненадани от това решение — макар че не виждам {m underline}защо{m}, след като същото нещо е занимавало умовете им от години.
Аргументът, който изтъквам, може да изглежда неубедителен, но той почива на множество писмени доказателства — през годините открих близо {m underline}шестстотин{m} други примера за подобно явление, макар и в много по-малък мащаб: укази, издадени едва {m underline}след{m} като се е създала значима обществена подкрепа; закони, написани {m underline}след{m} като всички така или иначе вече ги спазвали; наказания и предразсъдъци, които се били наложили много {m underline}преди{m} Божествата — или техните институции — да ги припознаят като свои…
Списъкът е дълъг.
Моделът е безспорен — континенталите вземали решения, формирали си мнение… а Божествата ги превръщали пост фактум в закони и укази.
Така че кой е водел и кой е следвал? Възможно ли е гореизложените доказателства да сочат към система на управление, базирана на неофициални допитвания до народа?
Понякога се чудя дали континенталите не са били като рибен пасаж — една рибка сменя едва доловимо посоката си, стотици други следват примера ѝ и така, докато целият трептящ облак не смени курса си.
А Божествата са били сумарното олицетворение на този облак? Олицетворения, да речем, на всенародното подсъзнание? Или са черпели силата си от мислите и молитвите на милиони хора, ала в същото време са били поробени от тези мисли и молитви — гигантски страховити марионетки, принудени да танцуват в ръцете на милиони кукловоди?
Тази теория, това познание, може да бъде изключително опасно, струва ми се. Континенталите черпят толкова гордост и сила от мисълта, че са имали одобрението на Божествата… Но дали е възможно да са чували само ехо на собствените си гласове, усилено хилядократно в прехода им през странни пещери и тунели? Когато са говорели с Божествата, дали не са разговаряли с гигантски отражения на самите себе си?
И ако съм прав, това ще означава, че континенталите изобщо не са получавали {m underline}заповед{m} да нападнат Сейпур, никой не им е {m underline}заповядвал{m} да ни поробят, нито да наложат бруталния си режим над целия познат свят — боговете са осъществили инвазията, защото континенталите са я поискали.
Всичко, което знаем, е лъжа.
Откъде са дошли боговете? Какво са {m underline}представлявали{m}?
Трудно ми е да спя напоследък, измъчват ме какви ли не мисли. Късно вечер се качвам на покрива на посолството да поиграя карти, това ме успокоява сякаш. Белезите в небето се виждат ясно. То е като пътна карта на сблъскващи се реалности…
Толкова много е забравено. Ако този град е какавида, то тази какавида е грозна.
Месец на костенурката, 24-ти
Министърката е доволна от напредъка ми, но помоли за още доказателства, които потвърждават тезата ми. Вече съм натрупал огромно количество противоречия в историята на Континента и по моя преценка те са достатъчно, но щом министърката иска още, ще ѝ ги намеря.
И все пак, случи се нещо абсурдно — сред купищата документи в кабинета си открих писма (в много лошо състояние), писани от войник, който е бил приближен на лейтенант Сагреша — и следователно приближен на самия кадж! Как е възможно да съм пропуснал {m underline}това{m}? Да съм ги подминал? Понякога ми се струва, че някой бърника в документите ми в университета. Но може и да е само глупава параноя, не знам.
Но онова, което е написал войникът, отваря очите ми широко.
От известно време подозираме, че каджът е използвал някакъв вид метателно оръжие — топ, пушка или арбалет, — заредено със специален вид огън или светкавица, срещу които Божествата са били беззащитни.
Ала сега ми се струва, че сме подхождали неправилно към въпроса — питаме се какво е било оръжието, а не какво е изстрелвало. Ала този войник говори за „твърд метал“ или „черно олово“, които каджът произвеждал, съхранявал и пазел! Ето например в откъса, където описва екзекуцията на Божеството Юков:
„Последвахме каджа до едно място в града — храм в бяло и сребърно, стените му приличаха на звездно небе, имаше много лилаво стъкло. Не виждах бога в храма и се разтревожих, че може да е капан, но нашият генерал не беше притеснен, зареди своето черно олово в ръчното си оръдие и влезе. Мина време и ние започнахме сериозно да се тревожим, но после се чу изстрел и нашият генерал излезе бавно от храма, като плачеше.“