Само дето започнах да подозирам и нея. По цял ден мисля за Благословените и какво може да означава това не само за Сейпур, а и за Континента…
Лъжа ли е всичко, в което вярваме?
Месец на ч., 29-ти
Трябва ли изобщо да пиша за това честно
Честно честно
Правописът ми бяга
Благословени
Следете прозорците, следете
Месец на плъха, 4-ти
Историята не ще ни позволи да забравим — тя се маскира, подлъгва ни, че е някой друг, някой нов и чудесен… Но не ни дава да забравим.
Мисля, че ще умра в Баликов.
И може би точно тогава какавидата ще се отвори…
Шара обръща нежно последния лист и го поставя върху другите.
Долу някой вика за още кафе; друг му отговаря, че кафето идва.
Гълъби гукат на покрива на посолството, клюкарстват на собствения си език.
Прималява ѝ. Едва не пада от стола.
Светогледът е набор от хипотези, от общоприети аксиоми, неизменяема постановка на нещата, която е такава, защото винаги е била такава и не може да е друга. Всяка друга постановка, всеки друг свят е непълно непонятен за този светоглед.
Шара винаги е смятала, че определени светогледи са по-гъвкави от други — някои са късогледи и строго ограничени, други са доста по-широки, с пропускливи граници и ръбове, през които идеите и събитията преминават, без да срещнат съпротива… Шара винаги е смятала, че притежава светоглед от втория вид.
Ала сега… Сега има чувството, че всички хипотези и аксиоми, които са оформяли нейния свят, се разпадат под краката ѝ и тя всеки миг ще пропадне в бездна…
Колко крехко и мъничко нещо е светът.
Всички мистерии, убийства и интриги от последните дни се смаляват до пълна безсъдържателност.
„Лъжа е. Всичко е лъжа. Всичко, на което са ни учили, е лъжа.“
Стяга купчинката листове с нова връзка, връща вързопчето в куфарчето и го затваря.
Свещеният град
Дните се търкалят.
Срещи и още срещи. Шара вече не е личност, а персонаж, физическото въплъщение на поста си. Пост, който би трябвало да ѝ дава власт, но в действителност ѝ връзва ръцете. Мести се от една съвещателна зала в друга съвещателна зала, изслушва просбите на Баликов, просбите на Континента, просбите на данъкоплатците, на търговците, на богатите, на бедните… Ежедневието ѝ се е превърнало в дневен ред, който тикват в ръцете ѝ, щом прекрачи прага на поредната съвещателна зала, парад на скучни и безсъдържателни имена: „Днес имате среща с Асоциацията за законодателно сътрудничество на квартал Киври“ — казва ѝ някой, или: „Чакат ви от Комитета за културна благотворителност“, или: „Следващата ви среща е с представителите на Лигата за градско планиране и прерайониране на централен Баликов“.
Няма по-жесток ад от работата в комисии, скоро решава тя — нещо, което Виня без съмнение знае. Какво ли удовлетворение изпитва леля ѝ при мисълта, че я е насадила на пачи яйца, мисли си Шара. Ето я, участва в комисии, които решават кой да бъде номиниран за председател на други комисии, после участва в заседание на комисия, което има за цел да формулира дневния ред на бъдещи заседания; след това участва в заседание, което трябва да реши кой да бъде назначен да назначава назначения за комисиите.
Шара издържа всичко това с усмивка, което, по нейно мнение, си е истински подвиг — защото вътрешно кипи от пощръклели тайни. На моменти ѝ се струва, че градът е претъпкан с тиктакащи бомби, които могат да се взривят всеки миг, че само тя знае за тях, но не може да отвори уста, за да предупреди останалите. Всяка сутрин се буди обляна в студена пот и скача от леглото да прегледа вестниците, убедена, че на първа страница я чака някакъв смъртоносен заговор, избухнал на броени пресечки от посолството.
Ала светът кротува. Сейпурски кранове възстановяват моста над Солда. Воханес не я е търсил след среднощното им фиаско и Шара още не може да реши дали това го оневинява, или напротив — дори да не мисли, че именно той е провалил прикритието ѝ, пак не е сигурна дали ще е в състояние да го погледне в очите. Отсъствието на Ернст Уиклов се е проточило твърде дълго. Малагеш, след като е получила няколко остри телеграми от офиса на районния губернатор, се връща неохотно към обичайните си задължения. Още един пример за дългата ръка на леля Виня, мисли си Шара.