— Защото… ме беше страх.
— От какво?
— От теб — признава Виня.
— От мен?
— Да — казва Виня. — Винаги съм се страхувала от теб, Шара. Още когато беше дете. Сейпур винаги е бил склонен да те харесва повече от мен, заради родителите ти. А аз имам много врагове. За тях не би било трудно да ме отстранят просто като подкрепят теб.
— И затова си ми позволила да остана в Баликов?
— Знаех, че ако те принудя да си тръгнеш, това ще породи подозрения у теб — казва Виня. — Винаги си била такава, привързваш се към някого и не знаеш мярка. Ако те отклонях от целта ти, само щях да налея масло в решимостта ти. А и вярвах, че сме унищожили всички записки на Ефрем. Надявах се, че… ще поскърбиш една седмица за приятелчето си, после ще си тръгнеш от Баликов, за да се заемеш с поредната дребна задача, и всичко ще приключи.
— Но после хората на Волка нападнаха имението на Вотров — казва Шара — и всичко се промени.
Виня клати глава, после казва:
— Представа си нямаш какво ми беше да прочета онзи доклад. Да разбера не само че съм потомка на… на чудовища, а и че всичко, което съм постигнала, е било… било е даром! Не е било резултат на усилията ми, а просто… просто съм го получила наготово! Беше ужасно, вбесяващо, обидно… Не разбираш ли какво значи това? Че аз, че ние, имаме частица от Божественото в себе си?
Шара свива рамене и отвръща:
— Отгледана бях да мисля за каджа като за бог, повече или по-малко. Спасител, когото да почитам и по когото да се равнявам. Откровено казано, новата информация не променя драстично нещата за мен, в лично качество.
— Но нищо от стореното не е реално! Всичко е лъжа. Каджът е лъжа. Сейпур е лъжа. Министерството…
— Да — казва Шара. — Министерството също.
Виня изтрива очите си.
— Мразя да плача. Няма по-грозна и унизителна гледка. — Взира се гневно в Шара през люка на каютата. — Какво смяташ да правиш?
Шара се чуди в какви думи да облече следващото.
— Изглежда, Благословените често свършват трагично — казва накрая. — Каджът избил повечето от тях по време на Великата война. После самият той умрял самотен и нещастен на Континента. А сега ти…
— Не би посмяла — прошепва Виня.
— Така е, не бих — признава Шара. — И не мога. Ти притежаваш много по-голяма и смъртоносна сила от мен, лелче. Макар че ако ме убиеш сега, когато всички са вперили очи в мен, несъмнено ще привлечеш твърде много внимание, толкова много, че дори ти не би могла да си го позволиш. Затова ти давам възможност да избереш друго — оттегли се и ми предай юздите.
— На… на теб?
— Да.
— Да ти дам… да дам на теб контрола върху всички генерали по целия свят? Да дам на теб контрола върху цялото ни разузнаване, върху всичките ни тайни операции!?
— Да — отвръща спокойно Шара. — Контролът или ще е в моите ръце, или няма да е в ръцете на никоя от нас. Защото ако не се оттеглиш, лелче, аз ще разкрия пред всички ужасната ни семейна тайна.
Ако се съди по вида ѝ, Виня всеки миг ще повърне.
— Ако разбирам правилно, акциите ми доста са се повишили напоследък в Галадеш — казва Шара със скромна усмивка. — Така де, аз все пак съм първият човек след каджа, който е убил Божество — две Божества, ако трябва да сме по-точни, срещу трите на каджа. А преди това видях сметката на Урав. Така и не сме избирали друг кадж след Авшакта, но не се и съмнявам, че доста хора в Сейпур обсъждат тази възможност. Затова вярвам, че заговоря ли, ще ме чуят. И в това си качество смятам, че времето ти в министерството е приключило, лелче.
Виня търка с длани лицето си и се полюшва напред-назад на стола.
— Защо?…
— Защо какво?
— Защо правиш това? Защо ми го причиняваш?
— Не го правя заради теб, лельо Виня. Не се ласкай с тази мисъл. Нещата се променят. Преди четири дни в Баликов възкръсна самата история и отхвърли настоящето, точно както настоящето отхвърля нея. И сега сме на кръстопът. Можем да запазим света какъвто е сега — разбалансиран, цялата власт в ръцете на един народ…
— Или?
— Или можем да работим заедно с Континента — казва Шара — и да си създадем равнопоставен партньор, който да ни търси сметка за грешките.
Виня зяпва.
— Искаш да… да издигнеш Континента?
— Да. — Шара наглася очилата си. — Всъщност смятам да похарча милиарди, с които да възстановя благосъстоянието му.
— Но… но те са континентали!
— Те са хора — казва Шара. — Помолиха ме за помощ. И аз ще им я дам.
Виня разтрива слепоочията си.
— Ти… ти…
— Смятам също така — продължава Шара — да отменя Световните регулации и да разсекретя всички документи за историята на Континента.