Мъжът и жената спират пред някаква кооперация, килната леко на една страна и странно заоблена. Жената, пребледняла до сиво и крайно изнервена, кима, докато мъжът ѝ шепне последните си указания. После влиза в кооперацията. Зигруд е потърсил прикритие в една конюшня наблизо и си записва грижливо адреса.
— Хей! — Конярче се появява от един страничен вход. — Кой си ти бе? Какво пра…
Зигруд се обръща и го поглежда.
Конярчето се разколебава.
— Ъъ…
Зигруд му обръща гръб. Мъжът тъкмо тръгва. Зигруд излиза от конюшнята и тръгва след него.
Сега преследването става по-различно. Мъжът навлиза на бърз ход в квартал, който очевидно е пострадал тежко от Примигването, от войната или каквито там други катастрофи са сполетели града в онзи труден период от световната история. Бройката на стълбите се утроява и учетворява дори. Спирални стълбища се издигат и свършват внезапно насред празния въздух, някои само на три метра от земята, други на седем или десет. Нещо в тях навява усещане за кост, за извитите рога на някакво странно и огромно преживно животно. Тук-там по най-горните стъпала са се заселили птици и котки. На едно място гигантско базалтово стълбище разсича хълм и потъва тринайсет-четиринайсет метра вертикално в земята, подкопавайки основите на няколко малки къщи, чиито руини клечат под изнервящ ъгъл току на ръба на бездната.
За радост на Зигруд, плячката му не поема по нито едно от тези прекъснати стълбища, нито нагоре, нито надолу, а се придържа към улиците, които често са почти толкова шизофренични в подредбата си като стълбите. Зигруд волю-неволю оглежда сградите наоколо, които сякаш са се слели с други сгради — като играчки, сбутани на купчина от небрежно дете. От едната стена на масивна адвокатска кантора като грозна брадавица сгърчи четвъртинка от обществена баня. На места тези нахални израстъци са били подложени на некадърно отстраняване — по всичко личи например, че парче от магазин за обувки съвсем наскоро е било изтеглено от предишното си място във вътрешността на банка.
Преследването набира скорост. Плячката на Зигруд завива наляво. Зигруд я следва. Плячката се мушва под порутените останки на голяма стена. Зигруд минава през друга дупка, но без да изпуска мъжа от поглед. Плячката — Зигруд е почти напълно сигурен, че мъжът изобщо не подозира за присъствието му — се затичва по паянтово стълбище и стига до покрива на стара църква. С няколко предпазливи стъпки Зигруд се качва след него, като скъсява дистанцията.
Стига до върха и надзърта през билото на покрива. Мъжът тича стремглаво към ръба, не дава никакъв признак, че ще спре. До ръба остават само десет метра, а той тича все така бързо, после седем, после два, а после…
Скача.
Сивото му палто се развява, ръцете му са протегнати, пръстите — разперени, после мъжът пропада към улицата долу и изчезва от погледа на Зигруд.
Зигруд смръщва вежди и тръгва към ръба.
Улицата е на повече от десет метра под него. Но тяло няма, нито някаква следа, че е било там. Няма и нищо, на което мъжът е могъл да скочи — стените под стряхата са без прозорци или издатини. Сякаш човекът е скочил и след това просто е…
Изчезнал.
Зигруд изсумтява. Това е неприятно.
Замисля се дали да не се спусне по стената, но решава, че рискът е неоправдан. Връща се по стълбището и излиза на улицата.
Там няма никого, нищо. Тази част на Баликов изглежда съвсем пуста, изоставена.
Навежда се и докосва паветата едно по едно. Всичките са с еднаква температура и изглеждат съвсем обикновени.
Въздъхва.
Работата с Шара Комейд е сблъсквала Зигруд с много изумителни събития и с десетки неща чудни, ужасяващи или странни. Ала нито едно от тях Зигруд не би определил като вълнуващо или вдъхващо страхопочитание. Него тези неща чисто и просто го дразнят.
Обръща се да поеме назад към посолството. И докато се обръща, го обзема изключително странно усещане.
Улицата наистина ли се е променила за миг? Промяна, доловена с периферното зрение? Изглежда невъзможно, но той е сигурен — само за секунда порутените фасади и изоставените домове са изчезнали и са се сменили с изящни небостъргачи, които се протягат златни и бели към висините.
Мъртви езици
На практика е невъзможно да се изчисли размерът на щетите, нанесени от Примигването.
И това не касае единствено разрушенията, които сами по себе си са били гигантски; не, става въпрос за това, че причинените от Примигването разрушения са от естество толкова странно и толкова сложно, че ние — сейпури, континентали и всеки, който го е преживял или е дошъл тук по-късно — не можем да проумеем какво е загубено.