— Готов съм с хода си — каза противникът на Шара.
— Шшш — изшътка му Шара, загледана в момчето.
— Какво? — сопна се противникът ѝ.
— О, добре де — каза Шара и направи два хода, които най-вероятно щяха да му видят сметката още в следващия рунд. После отново се загледа в континентала.
Не беше необичайно богати семейства от Континента да изпращат децата си в Сейпур, за да получат образование. Така де, понастоящем Сейпур беше най-богатата нация на света, а Континентът все още бе твърде опасен. Момчето определено имаше аристократично излъчване — седеше отпуснато на стола си, сякаш хем се наслаждава на ситуацията, хем я намира за отегчителна, бъбреше с противниците си, подкачаше ги с усмивка, сякаш са в кафене, а не на състезание.
Момчето вдигна глава и видя, че Шара го гледа. Ухили се и ѝ намигна.
Шара се стресна и насочи вниманието си към дъската.
Накрая, след два часа игра и след като разби всички, Шара се озова на една маса с континентала. Бяха останали само те двамата. Всички останали — студенти, преподаватели и служители в академията — стояха наоколо и чакаха да видят последния сблъсък.
Шара оглеждаше с подозрение континенталното момче. То се усмихна широко, облегна се назад, изпука кокалчетата на пръстите си и каза:
— Нямам търпение да започна първата си истинска игра. А ти?
И започна да подрежда фигурите си.
— Не знам какво имате предвид — каза Шара, подреждайки своите.
— Хм. Щом казваш. Да те питам нещо. Чувала ли си някога за товос ва?
Нещо трепна в стомаха на Шара и тя се поколеба едва доловимо, преди да сложи следващата си фигура.
— В моята страна е много популярна — каза с усмивка момчето. — В Баликов даже има ежегоден турнир. Спечелих няколко, но не помня кои точно. Знам, че спечелих три един след друг.
Шара приключи с подреждането на фигурите си.
— Предлагам, сър — каза тя, — да не говорите, а да играете.
Той плъзна поглед по подредбата ѝ и се засмя.
— Май ще излезе, че съм бил прав! Страхотно! Това прилича на Маневрата Мисчени. Или би приличало, ако играехме товос ва. Добре, че играем батлан, нали? — В същия момент приключи с подреждането на своите фигури.
Шара ги погледна.
— А това — каза тя — е Врътката на Стровски.
Той се ухили победоносно.
— Или поне вие бихте искали да стигна до този извод — продължи Шара, — макар да подозирам, че след три хода ще се окаже Авангардов блок, а след това атака по фланга.
Момчето примигна, сякаш някой го е шамаросал. Усмивката му изчезна.
— Но добре, че играем батлан, нали? — каза отровно Шара. Наведе се напред. — По-хубав си — добави — без онази самодоволна усмивка.
Студентите наоколо почнаха да дюдюкат.
Момчето я гледаше втренчено. После се засмя кратко, невярващо, и каза:
— Хвърляй.
— С удоволствие — каза Шара.
Хвърли заровете и играта започна.
Не игра, а истинска битка, която се проточи четири часа — битка на изчакване, силна отбрана, постоянно прегрупиране. Според думите на един преподавател това била най-консервативната партия батлан, която бил виждал. Само дето те изобщо не играеха батлан, а някаква смесица от батлан и товос ва, която измисляха в движение.
Той ѝ говореше постоянно, давеше я в неспирното си бърборене. Три часа Шара издържа геройски, оставаше глуха за закачките му, но накрая момчето от Континента попита:
— Кажи ми, толкова ли е скучен животът ти, че имаш достатъчно време да изучаваш трудни чужбински игри? — Направи ход, който изглеждаше агресивен, но всъщност бе за заблуда и Шара го знаеше. — Нямаш ли приятели? Семейство?
— Вярваш, че вашата игра е трудна за усвояване — каза Шара, раздразнена. — За мен и играта, и културата ви са смешни.
Игнорира заблуждаващия му ход и премина към фронтална атака по начин, който би изглеждал самоубийствен за всеки, който не разбира какво става.
Младежът се засмя.
— То можело да говори! Малкото сърдито момиченце говори!
— Не се съмнявам, че за човек като теб всеки, който не приема прищевките ти със сляпо подчинение, вероятно изглежда напълно непонятен.
— Може и да е така. А може би съм тръгнал да пътувам с единствената цел да намеря някой, с когото да си чеша езика на равни начала. Ала се питам… какво ли те е натупало толкова зле, че да ти наточи така острието, сърдитке?
Премина в отстъпление и удвои отбраната си. (Някакъв студент наблизо изсумтя: „Кога най-после ще започнат да играят?“)
— Грешите, сър — каза Шара. — Просто вие сте твърде чувствителен. Даже очаквах, че толкова часове на стол без възглавничка вече ще са прежулили кралското ви дупе.