Затова случи ли се нещо да я озадачи, Шара се заема да сортира мислите си, да ги овършее като плява от жито, да ги прекара отново и отново през мозъка си, докато изстиска ценното. Често се получава почти безкраен списък от бележки, квалификации, категории и изключения, събрани по време разпита, на който Шара се подлага сама:
Факт: Нападнаха ме няма и седмица след Ефрем Пангуи.
I. Не съм сигурна, че аз съм била целта на нападението.
А. Тогава кой?
1. Во иска да прави муниции за Сейпур. Това само по себе си е достатъчна причина да го убият.
а) Тогава защо просто не го убиха? Можеха да го застрелят още щом влязоха в стаята.
б) Сделката не е официална, следователно не е обществено достояние.
1) Не значи нищо — може да е изтекла информация.
II. Ефрем е бил пребит до смърт в кабинета си. Тези мъже действаха много по-професионално.
А. Не е така. Убиецът на Ефрем още не е задържан, а това е най-сигурният белег на професионалиста.
1. Професионализмът и некомпетентността на местните власти са различни неща.
В. Ефрем може да е бил нападнат във връзка със Склада. Нито аз, нито Во имаме нещо общо с това.
1. Аз знам, че Складът съществува.
а) Това едва ли е достатъчно, за да ме убият.
2. От гледна точка на континенталите, и тримата сме еретици.
а) Не е достатъчно. За континенталите почти всичко е еретично.
Факт: Ефрем Пангуи е правел проучване на Неспоменавания склад.
I. Виня знае ли? Възможно ли е да не знае?
А. Ефрем е работил за Континента? Предател?
1. Не ставай идиот.
Б. Защо не са ми казали? Какво е скрито там, за което аз не трябва да зная?
1. Вероятно много неща, разбира се.
2. Възможно ли е континенталите да са го убили, за да си осигурят достъп до Склада?
а) Малагеш твърди, че освен Ефрем никой не е влизал в Склада.
В. Ако Виня знае за операцията на Ефрем, защо ми позволи да остана в Баликов?
1. Може би смята, че не съм достатъчно умна да разплета нещата.
2. Защитава ли ме? От какво?
а) Не ставай смешна. Току-що се опитаха да те убият, естествено, че не те защитава.
3. Иска да ме убият?
а) Тя ти е леля.
1) На първо място е министър и чак на второ — леля.
1.1) Добре де, защо министър Виня Комейд би искала да ме убият?
2) Ако Виня ме искаше мъртва, щях да съм мъртва, край на историята.
4. Виня искала ли е Ефрем да умре?
а) Изглежда твърде вероятно Ефрем да е бил агент на министерството. Защо да убиваш собствения си агент?
Факт: Не съм спала от двайсет и три часа.
I. Имам нужда от още чай, проклет да е.
Шара въздъхва.
— Още ли няма знак от твоя капитан Несрев?
— Да — казва Малагеш. — Още не е пристигнал. Но все пак е четири сутринта, а той живее далече.
— Знаеш къде живее? Защо знаеш такива неща?
— Не се прави на света вода ненапита, посланик — казва Малагеш. — Не ти отива.
Шара се усмихва вътрешно. „Силата на младостта ѝ липсвала, моля ви се…“
— Както и да е — продължава Малагеш. — Двамата с Несрев може и да сме имали… нещо, но това още не значи, че той ще се примири току-така с идеята един чужд посланик да си присвои разследване от такъв мащаб.
— Не си го присвоявам — казва Шара. — Те ще си водят тяхното разследване, аз ще си водя моето. Просто държа първа да разговарям с арестанта.
„Колко по-просто би било в Кивос — мисли си тя. — Можехме просто да го приберем от улицата и да твърдим, че изобщо не е бил там…“ Замисля се за кратко върху факта, че цивилизованите страни все по-често я поставят в затруднение, и за миг я изпълва завист към Воханес задето е опазил идеализма си, без значение колко неефективен е той.
Внезапно ѝ хрумва нещо и тя грабва един вестник от съседната маса. Разлиства страниците, докато не попада на статия със заглавие: „Градски старейшина Уиклов срещу имигрантската служба“. Отдолу има снимка на мъж с кръгло лице, сурово изражение и пищна брада. Изглежда е от онези хора, които постоянно водят дебат със себе си дали да крещят, или само да говорят на много висок глас.
— Защо четеш за Уиклов? — пита Малагеш.
— Познаваш ли го?
— Всички го познават. Голям лайнар е.
— Намекнаха ми — казва Шара, — че е възможно да има някаква връзка с убийството на Пангуи.
— Вотров ли ти го намекна?
Шара кимва.
— На твое място бих внимавала, посланик — казва Малагеш. — Възможно е Вотров просто да ти пробутва личната си класация на лайнарите.
Шара все така се взира в снимката, но истината е, че Малагеш току-що е изрекла на глас едно от най-сериозните ѝ опасения. „Летя на сляпо — мисли си тя. — Обикновено разполагам с шест месеца или поне с шест седмици да подготвя една операция, а не с шест часа…“