— Питри, би ли спрял за момент? И като спреш, би ли вдигнал преградата?
— Какво? — казва Малагеш. — Защо?
— Защото твоите войници ще седнат отпред при Питри — казва тя. — Този разговор ще трябва да си остане между нас.
Порутените сгради, покрай които минават с колата, са като див пейзаж, като сиви глетчери, пълзящи по склона на планина. Бледо лице се появява в един прозорец — младо момиче изхвърля съдържанието на пълно нощно гърне. Минувачите спират само за миг — не им е за пръв път.
— Знам много за историята на Континента, едва ли има друг човек на света, който да е чел повече от мен за това — казва Шара. — Единственият, който знаеше повече, беше Ефрем Пангуи. Него вече го няма, разбира се. Което означава, че оставам само аз.
— Накъде биеш? — пита Малагеш.
— Чела съм за случаи на спонтанно самозапалване тук, на Континента. Не се е случвало от десетилетия, но преди, много отдавна, се е случвало от време на време. Причината за тези спонтанни самозапалвания не е била тайна за никого тук — по онова време — те били резултат от Божествено обладаване.
— От какво? — пита Малагеш.
— Божествено обладаване. Божествено създание можело да влее интелигентността си в смъртен и така да комуникира с него директно, на практика да го използва като марионетка. Това била често срещана практика сред по-нисшите божествени създания — призраци и духове от различен вид.
— Които каджът избил до крак по време на Голямата чистка — казва Малагеш. — Нали?
— Вероятно. Но основните Божества не можели да обладаят смъртен в същата степен. Съзнанията им са твърде големи, твърде могъщи, твърде плътни. Смъртното тяло не може да ги понесе. Представи си го като духовно триене, което води до запалване.
Малагеш дълго мълчи.
— И… казваш, че според теб се е случило нещо такова?
— Сигурна съм.
— Защо?
— Защото… — тя си поема дъх, — защото онова, което облада момчето, говори и на мен. Ти си ни видяла просто да стоим неподвижно. Но за мен… нещо ме отнесе някъде. Останах там известно време. То ме притегли. Искаше да ме види. И искаше да го пусна от… онова място, каквото и да беше то.
— Говорило ти е?
— Да.
Малагеш преглъща.
— Напълно ли си… сигурна?
— Да.
— И няма шанс да е страничен ефект от опиата, който даде на момчето? Може да е проникнал през кожата ти или нещо такова?
— Сигурна съм, че опиатът е помогнал, но не както си го представяш ти. Вече споменах, че философският камък често е бил използван за общуване с Божествата. Има текстове, които го описват като един вид смазка. Изглежда, неволно съм отворила онова момче за… обладаването, откъдето и да е дошло то.
— Откъдето и да е дошло — повтаря Малагеш като ехо.
— Да.
— Но… защо ми се струва, че ти знаеш какво точно е обладало момчето?
— Да. Знам.
— Защото ако си права, то единственото нещо, което е… карало хората да избухват в пламъци…
— Да. Основно Божество.
— И… щом твърдиш, че някой е поел контрол над момчето и в резултат то е избухнало в пламъци, това би трябвало да означава, че…
— Да — казва Шара. — Би трябвало да означава, че поне един от боговете е оцелял.
Опасно откровена
Победата във Войната отвъд всяко съмнение е най-голямата промяна в историята на Сейпур. Често обаче каджът и Войната засенчват шепата години непосредствено след поражението на Континента, които са не по-малко ключови за Сейпур от смъртта на Божествата. Ала онзи период е почти напълно забравен.
Забравен е най-вероятно защото събитията, последвали Войната, са толкова неприятни, че предпочитаме да не ги помним.
След като каджът убил и последното Божество, станало ясно, че Божествата са предпазвали Континента, а до някаква степен и Сейпур, не само от външни инвазии, а и от немалък брой вируси и болести. През двайсетте години след смъртта на Юков, последното Божество, ужасни зарази и епидемии атакували ежегодно хората, превърнали се в предсказуема част от живота им, както са предсказуеми дъждът и снегът.
В периода на Чумните години загубите сред населението били гигантски. Континентът, който дотогава зависел изцяло от Божествата, се оказал особено уязвим — непосредствено след Примигването близо една трета от цялото му население загинала в резултат на различни болести. В писма до дома сейпурски войници, пребиваващи по онова време на Континента и следователно също толкова уязвими като местните жители, пишат за разлагащи се по улиците трупове, за купища мъртви, високи два човешки боя, за постоянно извозване на трупове към множество клади в покрайнините на всеки по-голям град. Градовете били нападнати от безчет насекоми, плъхове, котки, вълци, истински взрив от вредители. Целият Континент вонял на разлагаща се плът.