Шара прави опит да се усмихне многозначително.
— Не аз крия разни неща.
— Аз съм твой началник. Част от работата ми е да преценявам кой какво трябва да знае. И ще ти кажа на какво ми прилича това… Според мен си се натъкнала на депозитна кутия, която Пангуи е използвал за обмен на информация и съобщения, но още не си се добрала до съдържанието ѝ. И не искаш да докладваш за откритието си, докато не видиш какво има вътре. Нека ти напомня обаче… — думите ѝ са толкова студени, че Шара ги усеща като шамари, — че Пангуи беше мой агент. Операцията беше моя операция. Напоследък рядко ръководя операции, но когато се заема с това, държа да ги контролирам от началото до края. И резултатът от тази операция, без значение какъв е той, стига първо до мен. До мен, Шара. А не до оперативен агент, който случайно е на място, агент, който дори не е прикрепен към въпросната операция. Противното би означавало този агент да бъде изтеглен много рязко от сцената. Ясна ли съм?
Шара примигва бавно.
— Разбираш ли, Шара?
Макар външно да е напълно пасивна, в главата си Шара води разгорещен дебат. Както тя вижда нещата, разполага с четири възможности. Би могла да направи едно от следните неща:
1. Да каже на леля си, че е имала контакт с Божество и следователно ѝ е необходим достъп до всичко, което Пангуи е събрал като материал от проучванията си. (Това обаче би означавало да информира един потенциално компрометиран държавен служител за най-опасния разузнавателен пробив в съвременната история.)
2. Да премълчи както за депозитната кутия на Пангуи, така и за контакта си с Божеството, и сама да продължи разследването си по двете следи. (Така обаче рискува да я изтеглят от Баликов, нищо че това би забавило леля ѝ в достъпа до депозитната кутия, която очевидно представлява сериозен интерес за нея.)
3. Да каже на леля си всичко за депозитната кутия на Пангуи, чието съдържание най-вероятно е станало причина за убийството му — някой се е опитал да стигне до въпросното съдържание, но не е успял, — и да продължи сама разследването на контакта си с Божеството и убийството на Пангуи.
4. Да каже на Виня, че няма да чете материалите в кутията, а по-нататъшните си действия ще съобрази с резултатите от разпита на чистачката.
„Добре — мисли си Шара, — нека е номер четири.“
— Ако открия нещо от Ефрем — казва тя, — ще ти го пратя директно, лельо Виня.
— Без да го проучиш самата ти?
— Разбира се. Операцията на Ефрем ме интересува само доколкото е свързана с убийството му като евентуална причина.
Виня кимва и се усмихва широко.
— На това му казвам аз удовлетворителен брифинг! Толкова много интрига, история, култура… Смятай, че в най-скоро време ще ти пратя свои хора. Защото подозирам, че проучванията на Пангуи наистина са дали някакъв резултат, и вярвам, че ти скоро ще го намериш.
Превод: Знам, че резултатът е налице, и ще пратя свой човек да го вземе, преди ти да си направила нещо с материалите.
— Благодаря ти, лельо — казва Шара. — Ще се радвам на всяко съдействие, което можеш да ми окажеш.
— О, разчитай на мен, скъпа — казва Виня. — Силата на една разузнавателна агенция се определя от силата на оперативните ѝ агенти. Задължително е да подкрепяме всячески своите хора отвъд океана — в крайна сметка основната работа се върши на терен. — Усмихва се отново и добавя: — Пази се, миличка, и ме дръж в течение. — После бръсва стъклото с пръсти.
Докато лицето на леля ѝ се стопява, Шара се пита от коя ли своя реч е заела последните изречения Виня Комейд.
Хората често ми казват каква велика жена съм, щом съм помогнала на каджа да убие боговете. Казват ми го с насълзени очи. Посягат да докоснат дрехите ми. Отнасят се към мен така, сякаш самата аз съм бог.
Но аз им казвам: „Не съм вдигнала и веднъж меча си срещу боговете. Не съм ги посякла. Не съм пуснала и една стрела срещу тях. Той го направи, единствен той. Само той знаеше как работи неговото оръжие. И когато умря, отнесе тайните си в гроба.“
Така и трябва. Такова нещо не бива да се знае от всички, никога.
В действителност ние почти не водихме битки на Континента. Боговете бяха или мъртви, или умираха. Земята беше или мъртва, или умираща. Видяхме ужасни неща, които нито мога да опиша, нито искам да опиша. Повечето битки водихме в душите си.
Единствените хора, с които се сражавахме на Континента, беше едно племе от континентали, наречено Благословените. Както разбрах по-късно, Благословените били потомци на лични връзки между човечеството и Божественото, изчадия на перверзни съешавания било с боговете, било с техни креатури. Тези същества събраха около себе си част от населението на Континента, население в голямата си част болно и гладуващо, и ни оказаха отпор.