— Това — хлъцва Малагеш — е невероятно! Най-хубавото къри, което съм яла от години. Точно както го приготвят у дома. Къде си се учила да готвиш?
— Научи ме друг агент. — Шара отпива от чая си, но не посяга към храната. — По време на операция често трябва да търпиш дълги престои на едно място. И тогава се научаваш да запълваш времето си с всякакви неща. — Обляга се назад, поглежда нагоре. Димни следи са петносали каменния таван. Самите камъни изглеждат мазни — отлагания, без съмнение, от стотици врящи гозби. — Абсолютно си сигурна, без сянка от съмнение, че никой не е влизал в Склада, така ли?
— Да — казва Малагеш с пълна уста. — Пратих човек да провери, но съм сигурна, че те не разполагат с необходимите ресурси да организират нападение над Склада.
— Защо?
— Нападението срещу Вотров беше извършено с немалка жива сила. Не беше диверсия за отклоняване на вниманието. Не мисля, че могат да осъществят две подобни операции едновременно.
— Но ще подсилим охраната на Склада.
— Със сигурност.
— Както външната, така и вътрешната.
— Е, не. — Малагеш изтрива уста. — Нямаме охрана вътре в Склада.
— Никаква?
— Да. Никой не влиза в Склада.
— Дори на патрулна обиколка?
— Дори да исках да организирам такива обиколки, едва ли някой би се навил да влезе вътре. Онова място е пълно с призраци, Шара. По-добре да не закачаме обитателите му.
— Но имаш списък със съдържанието на Склада, нали?
— О, да. Определено.
— И едва ли — бавно казва Шара — имаш само едно копие от този списък. Така де, Ефрем е изнасял части от списъка за проучване, затова изглежда логично да имаш резервно копие, в случай че нещо се случи с оригинала.
— Имаме го в два екземпляра, да. Накъде биеш?
— Ще ти кажа накъде бия — бавно продължава Шара. — Ирина Торскени ми каза, че е преписала стотина страници от списъка, преди Реставраторите да открият в преписите ѝ нещо важно — или онова, което са търсили от самото начало, или нещо друго, което са сметнали за полезно.
— И?
— И… Знаем, че са проявили интерес към последните няколко страници. След като са открили търсеното — или онова, което са сметнали за полезно, — са ѝ казали да не преписва повече. Според Ирина това се е случило през месеца на Тува. Значи трябва само да проверим кои части от списъка е проучвал Пангуи в посочения период…
— … и ще разберем какво са намерили Реставраторите! Разбира се! Мама му стара, това е гениално!
— Не, просто стеснява търсенето ни от игла в купа сено до игла в малко по-малка купа сено — казва Шара. — От малкото, което Ирина ми каза за списъка, излиза, че на всяка страница е имало десетки вписвания. Значи ще намалим бройката на вписванията, които да проверим, от хиляди на… колко, може би само няколкостотин.
Малагеш провесва нос.
— Няколкостотин…
— Все е някакво начало — казва Шара. — А като говорим за Ирина… — Обръща се да погледне Зигруд.
— Следим я — казва той.
— Сигурен ли си в хората, които си наел?
— Знам колко им плащаме — казва Зигруд. — Задачата е съвсем проста, така че не очаквам проблеми. Докладваха ми, че се е върнала в къщата си. Завели я дотам и я оставили, сама. Следим я.
— Гледай да не я изпуснеш. Тя е една от последните ни стабилни нишки. Трябва да държим под око и Уиклов.
— Следим го — казва бавно Зигруд и измъква ножа си от пушения свински бут.
Шара потропва с пръсти по чашата си. Има една поговорка: „Седи върху уликите си, натискай ги, докато не се пропукат под тежестта ти.“
— Ако не ядеш, докато работиш, а само пиеш чай — казва Малагеш, — съветвам те да минеш на кафе. Непосредственото ни бъдеще изглежда пълно с работа, а кафето е по-силно.
— Кафето ободрява тялото — казва Шара. — Чаят ободрява душата.
— Толкова ли е наранена душата ти?
Шара не отговаря.
— Няма ли да хапнете? — казва Питри. — Скоро ще сме омели всичко.
— Не, толкова ядене не можем да изядем — казва Малагеш.
— Мм. Не — отговаря разсеяно Шара, защото мисли за друго.
— Защо? Не сте ли гладна?
— Не е там въпросът. Оказва се — казва Шара и посяга да си налее още чай, — че вкусът на кърито твърде силно ми напомня за дома. Ако ми се прииска щипка от Галадеш, предпочитам да си я доставя с чай.
Ковчегът се побира идеално в транспортния сандък — от всяка страна остава по два пръста разстояние. „Колко ли е голям пазарът на сандъци за транспорт на ковчези? — мисли си Шара. — Много хора ли умират в чужбина?“