Минала е почти седмица от последната ѝ среща с Шара Комейд, но Малагеш постоянно мисли за онова, което ѝ е казала „посланичката“. „Морето да ми е на помощ, надявам се момичето да греши“ — мисли си тя. Мисълта за това изпива силите ѝ, поредният хълм изглежда много по-непосилен от предишния, но Малагеш не може да се отърси.
„Един от боговете е жив. Може би те никога не са си тръгвали оттук.“
Малагеш, като всички в армията и като всички в Сейпур, е отраснала със стремежа да подражава на каджа, с желанието да бъде като него. Ала сега, когато на хоризонта се е появил реален шанс да осъществи мечтата си, тази идея я ужасява. Всички сейпурски деца са израснали в сянката на Божествата, които дебнат току отвъд границата на кошмарите им — гигантски тъмни неща, които не бива да се споменават, неща, плуващи в дълбините на историята… Шара говори за тях като да са били политици или генерали, но за Малагеш и останалите сейпури те ще си останат страшилища, таласъми, толкова ужасни, че дори от имената им те побиват ледени тръпки.
„Истинската война не ме плаши — мисли си тя. — Дайте ми нещо с окопи и оръжия. Нещо човешко. Нещо, което кърви.“ Като ветеран от Лятото на черните реки, Малагеш отлично съзнава иронията на тези си мисли — да си мечтае за онези ужасни дни на кал и гръмотевици, на сражение в мрака. Кратка и победна война, без съмнение, но война, която Малагеш горещо се надява да не преживее отново.
И все пак. По-добре онази война пред това.
„Колко самоуверено е момичето. Дали защото е чело толкова много? Или просто го носи в себе си, дарено ѝ е заедно с кръвта на каджа? Това ли е да си негова потомка?“
Ала в същото време се сеща как на следващия ден младата Шара Комейд трепери под одеялото си и с мъка успява да задържи чашата чай в ръцете си…
„Морето да ми е на помощ — мисли си тя, — надявам се момичето да греши.“
Връща се на бърз ход в кабинета си и намира на бюрото малък свитък. На стола е оставена бележка от един от заместниците ѝ.
Прегледахме архивите. Отделихме страниците, които са били ползвани през въпросния месец. Доста време ни отне. Добре ще е да дадеш на момчетата един почивен ден — само предлагам.
Малагеш преглежда набързо документите — двайсет страници от списъка с артефакти, които се пазят в Неспоменавания склад.
Малагеш никога не е чела този списък, не е искала да го чете, но сега хвърля око на една от страниците, спуска поглед по бележки, написани преди десетилетия от сейпурските войници, вече покойници, които са прибрали и заключили всички онези неща.
368. Рафт В5-158. Стъкло на Киври: Стъклено мънисто, което уж съдържа спящото тяло на св. Киври, юкоштански жрец, който си сменял пола всяка нощ като част от едно от чудесата на Юков. Вълшебно естество — неопределено.
369. Рафт В5-159. Малък железен ключ: Името е неизвестно, но когато се пъхне в ключалката на някоя врата, тази врата понякога се отваря към тропически лес. Моделът на действие все още не е установен. Артефактът е запазил вълшебните си свойства.
370. Рафт В5-160. Бюст на Аханас: Навремето е плакал със сълзи, които притежавали целебни свойства. Хора, използвали сълзите, проявявали и склонност към левитация. Артефактът е загубил вълшебните си свойства.
371. Рафт В5-161. Девет каменни чашки: ако бъдат оставени на слънце, чашките всяка сутрин се пълнят с козе мляко. Артефактът е загубил вълшебните си свойства.
372. Рафт В5-162. Ухо на Юков: Каменна каса за врата с релефни изображения, но без врата; железни колелца в основата. Смята се, че касата е имала близнак и без значение къде е другото Ухо, ако вратите се отворят по правилния начин, човек можел да мине през едната и да излезе през другата. Смятаме, че близнакът е бил унищожен. Артефактът е загубил вълшебните си свойства.
373. Рафт В5-163. Закони на Колкан, книги 783 до 797: Петнайсет тома, посветени главно на възгледите на Колкан за танцуването. Общо тегло 189 килограма. Не притежават вълшебни свойства, но съдържанието им определено е опасно.
374. Рафт В5-164. Стъклена сфера: Съдържала е малко езеро и надвиснало над водата дърво, където Аханас обичала да ходи, когато се чувствала угнетена. Артефактът е загубил вълшебните си свойства.
Двайсет страници. Почти двеста предмета с вълшебно естество, много от тях изключително опасни.
— О, да му се не знае — казва Малагеш. Тръшва се на стола си с подкосени крака. Изведнъж се е почувствала ужасно стара.