Шара сведе глава.
— Ти разруши кариерата на човек, който се смяташе за логичния наследник на министър-председателския пост. Унищожи ръководството на управляващата партия. Разследването ти тласна ковчежника на партията към опит за самоубийство. Но този нещастник не успя да доведе до успешен край дори собственото си самоубийство — направил опит да се обеси в кабинета си, но успял само да изтръгне водопроводните тръби от тавана. — Виня цъкна с език. — Ти си Комейд, скъпа, и това ти осигурява известна защита. Но последствията от действията ти ще траят години.
— Съжалявам, лелче — каза Шара.
— Знам. Чуй, светът е пълен с корупция и неравенство — каза Виня. — Ти беше отгледана като патриот, закърмена беше с любов към Сейпур и с вярата, че неговите добродетели трябва да бъдат предадени на целия свят… но това не е твоя задача. Твоята работа в министерството не е да изкорениш корупцията и неравенството, а по-скоро да ги използваш като инструменти, за да подпомогнеш Сейпур по всеки възможен начин. Твоята задача е миналото никога да не се случи отново, страната ни никога да не изпадне в положение на зависимост и мизерия. Корупцията и неравенството са полезни неща и ние трябва да ги използваме докрай. Разбираш ли?
Шара се сети за Воханес: „Ти виждаш света си през погледа на убеден циник…“
— Разбираш ли? — попита отново Виня.
— Разбирам — каза Шара.
— Знам, че обичаш Сейпур. Знам, че обичаш тази страна, както обичаше родителите си, и че искаш да почетеш паметта им, тяхната и на всички други загинали в борбата. Но ще служиш на Сейпур от сенките и ако е необходимо да предадеш добродетелите му, за да го опазиш, Сейпур ще очаква от теб да направиш тъкмо това.
— А после?
— Какво после?
— После, когато приключа… ще мога ли да се върна у дома?
Виня се усмихна.
— Разбира се, че ще можеш. Службата ти едва ли ще трае повече от няколко месеца! Много скоро ще се видим отново. А сега се нахрани добре и иди да се наспиш. Корабът ти отплава утре сутринта. Оо! Толкова е хубаво, че племенницата ми работи за мен!
И как се бе усмихнала при тези думи.
„Утре сутринта — мисли Шара. — Преди почти шестнайсет години…“
За тези шестнайсет години е поела повече случаи и е свършила повече работа от кажи-речи всички оперативни агенти, пръснати по целия свят, а не само на Континента. И макар някога Шара Комейд да е била пламенен патриот, този плам е отслабвал с всяка смърт и всяко предателство, докато страстното ѝ желание да издигне Сейпур не се е ограничило до желание да го предпазва, което на свой ред се е свило до копнежа просто да види отново дома си, преди да умре — перспектива, която ѝ се струва все по-невероятна.
„Повторение, подготовка, плам и вяра — размишлява тя, докато отпива от шишето чай в уличката. — Всичко се свежда до толкова малко. Може би така се чувства човек, когато изгуби религията си.“
Нещо повече, започнала е да се пита дали наистина е в изгнание. Чуди се дали скандалът с Националната партия, колкото и катастрофален да е бил, е все още толкова пресен в съзнанието на Сейпур. Дали наистина затова я държат надалеч? Съжалява, че не е проявила предвидливостта да завърже контакти в парламента, преди да я отпратят. (От друга страна, си дава сметка, че големият ѝ опит с Божественото я прави също толкова опасна и нежелана като Неспоменавания склад. Има много причини родината да я отхвърли.)
— Посланик Тивани?
Шара поглежда през рамо. Питри стои в началото на уличката, колата е паркирана малко зад него. Явно толкова е била потънала в спомените си, че дори не го е чула кога се е появил.
— Питри? Какво правиш тук? Защо не работиш върху финансите на Уиклов?
— Съобщение от Зигруд — казва той. — Госпожа Торскени е била преместена. Казва, че Уиклов и някакъв друг мъж са я извели от дома ѝ. Даде ми някакъв адрес, друго не каза.
Шара прибира набързо нещата си. Притичва по уличката да прибере сребърната монета, после се мята на задната седалка на колата.
Изминали са четвърт миля, преди Шара да забележи, че сребърната монета е изгубила част от блясъка си. Тя я вдига към прозореца да улови светлината.
И се ококорва от изненада. После се усмихва доволно.