Монетата вече изобщо не е сребърна. Оловна е.
Автомобилът им минава през квартал на Баликов, поразен сериозно от Примигването. Шара гледа като омагьосана прерязаните сгради и изчезващите улици. Свиват по една пресечка — перачницата на ъгъла се разтяга, извива се и се гъне, преливайки се в половин банков офис на отсрещния ъгъл. Редица стари жилищни сгради се кипрят с необичайно големи и нагънати входни врати, които няма как да са изработени от човешка ръка и дори измислени от нормален човек. „Сигурно просто са се появили от нищото“ — мисли си Шара.
— Някакъв напредък с Уиклов? — пита тя.
— Така изглежда — казва Питри. — Права бяхте за тъкачниците. Потвърдихме, че е собственик на три от тях, които се намират в източната част на Баликов. Забелязахме също, че по времето, когато е започнал да купува тъкачниците, Уиклов е започнал да купува продукти на една сейпурска компания. „Видаши“ ООД.
— „Видаши“… — Името ѝ звучи познато. — Чакай… Предприятието за преработка на руда?
— Същото — казва Питри. Колата прави широк завой. — Според документацията Уиклов е купувал от тях минимални количества стомана. Всеки месец, като по часовник. Количествата са странни — варират между шестстотин и деветстотин килограма на месец. Не сме сигурни за…
Шара се навежда напред.
— Заради наредбата за проверките.
— Какво?
— Наредбата за проверките! Външното министерство прави проверки на всички покупки на суровини в големи количества! Газ, дървесина, камък, метали… Ако покупката е достатъчно голяма, искаме да знаем кой е купувачът. А покупките на стомана се проверяват, ако количеството е над…
— Хиляда килограма — съобразява Питри. — Той винаги купува по-малко, затова министерството не го е проверявало.
Дрогираното момче в арестантската килия е признало, че са вдигнали мерника на Воханес заради неговия „метал“. Което кара Шара да се пита… защо им е било да отвличат Воханес, ако вече са купували стомана законно?
„Освен ако аз не съм ги уплашила — мисли си тя. — Исках да разръчкам гнездото на стършели, нали така? Явно стоманата не е била достатъчна за целите им… Затова, когато Пангуи е бил убит, а министерството е пратило свой агент, са се изнервили сериозно.“
Зяпа през прозореца и мисли трескаво. „Какво толкова строят? За какво им е толкова много стомана?“
Продължава да си блъска главата, докато не зърва нещо да наднича към нея над покривите — гигантска черна кула, десететажен абаносов конус, изпъкващ на фона на сивкавото вечерно небе.
Сърцето ѝ спира.
„О, не — мисли си тя. — Не е възможно да са я завели там. Не и там…“
Още не е идвала да я види. Не е за вярване, че все още изобщо съществува.
„От всички неща, които каджът е разрушил, защо е пропуснал точно това?“
Питри паркира в една пряка. Мракът в един стар вход се раздвижва. Зигруд излиза от сенките и тръгва към тях.
— Моля те, не ми казвай, че са влезли там — казва Шара, докато слиза от колата.
— Къде? — пита Зигруд.
— В камбанарията.
Зигруд вдига вежди.
— Защо питаш?
Шара въздъхва и наглася очилата си.
— Покажи ми.
В кварталите, които Примигването е засегнало най-сериозно, улиците са почти непрогледни нощем — никой не е успял да положи газови тръби тук, защото разместванията стигат дълбоко под земята. Една строителна компания прави храбър опит да изгради газопровод, но скоро се натъква на железен лист, дебел метър и половина, десет метра висок и дълъг (според приблизителните изчисления на инженерите) четвърт миля. Никой не успява да даде смислено обяснение за съществуването му в глинестата почва под улиците. Накрая, като при множество други отклонения, и това е отписано като случаен и необясним страничен ефект от Примигването и макар железният лист да не е непреодолимо препятствие, строителната компания се отказва от концесията, вероятно заради опасения какво друго ще открие заровено под Баликов.
В центъра на този повреден квартал се намира голям празен парк. Млади ели растат във влажната почва — млади, защото са засадени сравнително скоро, след като естествената растителност на Баликов е загинала заради рязката промяна в климата. Зад елите има дълга сграда с гигантска кула в северния край — камбанария със странна скелетоподобна конструкция, която навремето е приютявала комплект камбани, но понастоящем е празна. Основата на конструкцията се състои от порутени глинени стени с плосък покрив, който времето не е пощадило — покривът е изкорубен и нагънат като поле, през което е минал глетчер.
— Там ли влязоха? — пита Шара.