— Точно така. Ще има някаква съчинена история, към която ще се придържа и детето.
— Падане със скейтборд например.
— Възможно е.
— Добре, докторе, трябва да свършваме. Ще ви осигуря рентгенови снимки възможно най-скоро. Благодаря. — Той включи другата линия на телефона. — Киз?
— Здрасти, Хари, как си?
— Зает. Какво има?
— Чувствам се ужасно, Хари. Мисля, че издъних нещата.
Бош се отпусна тежко назад.
— Канал Четири?
— Да. Аз… вчера, след като си тръгна и след като партньорът ми, Торнтън, се нагледа на футбол, ме попита за какво си идвал. И аз му казах. Разбираш ли, все още се опитвам да установя нормални колегиални отношения с него. Казах му, че съм проверила имената и че сме попаднали на подходящ човек с досие за малтретиране. Хари, кълна се, че му казах само това.
Бош въздъхна облекчено. Не Райдър го беше подвела — тя просто се беше доверила на човек, на когото при нормални обстоятелства би трябвало да може да се доверява.
— Киз, от вътрешни разследвания чакат да говорят с мен. Откъде си сигурна, че Торнтън е дал сведенията на Канал Четири?
— Знам, че познава репортерката Съртейн. Преди няколко месеца с него работихме по едно убийство за взимане на застраховка в Уестсайд и случаят привлече вниманието на медиите. Той й подаваше информация неофициално. Виждала съм ги заедно. Вчера, след като му казах какво сме намерили, веднага се сети, че му се ходи до клозета. Взе си спортната страница и тръгна натам. След малко получихме позвъняване и отидох и му потропах на вратата, че трябва да излитаме. Не отговори отвътре. Реших да не го притеснявам и да го изчакам. Сетих се чак когато видях новините днес. Сигурно е слязъл до фоайето дай се обади. Наистина съжалявам, Хари. Много кофти са те изтипосали в тоя репортаж. Ще говоря с вътрешни разследвания.
— Задръж засега, Киз. Ще ти кажа, ако имам нужда да говориш с тях. Но какво ще правиш по твоя проблем?
— Ще си търся нов партньор. Не мога да работя с този човек.
— Внимавай. Ако сменяш често партньорите, скоро ще останеш сама.
— По-добре сама, отколкото със скапаняк, на когото нямам доверие.
— И това е вярно.
— Ами ти? Предложението ти важи ли още?
— В смисъл че съм скапаняк, на когото можеш да се довериш?
— Знаеш какво искам да кажа.
— Важи. От теб се иска само…
— Трябва да затварям, Хари. Той идва.
— Добре, чао.
Бош затвори и се замисли какво можеше да се направи в случая с Торнтън. Да се обади на Карол Брадли? Все още имаше възможност да се заблуждава, а не искаше да прибягва до вътрешни разследвания ако не е съвсем сигурен. Бездруго самата мисъл да го направи му звучеше отблъскващо. Но нямаше да го преглътне, при положение че някой се опитваше да попречи на разследването му.
След няколко минути планът му беше готов и той погледна часовника си. Дванайсет без десет. Обади се на Киз Райдър.
— Хари се обажда. При теб ли е?
— Да, защо?
— Повтаряй след мен и се направи на развълнувана: „Така ли, Хари? Страхотно! Кой е той?“
— Така ли, Хари? Страхотно! Кой е той?
— Така. Сега слушаш, слушаш, слушаш. Сега кажи: „Как десетгодишен е стигнал до тук от Ню Орлийнс?“
— Как десетгодишен е стигнал до тук от Ню Орлийнс?
— Супер. Сега затвори и не казвай нищо. Ако Торнтън те заразпитва, кажи му, че сме идентифицирали детето по зъбни отпечатъци и че става дума за десетгодишен беглец от Ню Орлийнс, видян за последен път през седемдесет и пета.
Родителите му са хванали самолет за насам. А шефът ще даде пресконференция за всичко това днес в четири.
— Добре, Хари. Успех.
— И на теб.
Едгар, който тъкмо беше дошъл, го гледаше озадачено.
— Опитваме се да запушим пробойната — каза Бош. — И да затворим устата на репортерката.
— Кой е певецът?
— Партньорът на Киз. Така мислим. Но наистина имаме потенциален обект за жертвата. — Бош му разказа за обаждането за Артър Делакроа и последвалия си разговор с Бил Голихър.
— Осемдесета? Това не ни върши работа в случая на Трент. Проверих телефонните архиви — не е живял на тази улица преди осемдесет и четвърта, точно както ни каза снощи.
— Чувството ми подсказва, че той не е нашият човек.
Дори мисълта за скейтборда в гаража на Трент не можеше да промени интуитивното усещане на Бош.
— Кажи го на ония от Канал Четири.
Телефонът на Бош иззвъня. Беше Райдър.
— Току-що отиде до тоалетната.
— Каза ли му за пресконференцията?
— Всичко му казах. Не престана да пита, скапанякът му със скапаняк.
— Ако й каже, че всички ще научат в четири, те ще го включат като гореща новина в обедната емисия. Ще гледам.