— Нещо ново? — попита Бош.
— Там е работата, че нищо — това е проблемът. Липсва разследване. Приели са думите на момчето за чиста монета. Най-вероятно са разговаряли с него в присъствието на баща му. Представяте ли си колко трудно му е било да говори истината? Просто са го зашили и са го върнали на човека, който му е причинявал болка.
— Докторе, малко изпреварвате събитията. Нека първо установим твърдо коя е жертвата и после ще стигнем и до това кой й е причинявал болка.
— Добре, вие водите разследването. Аз само казвам това, което съм виждал десетки пъти.
Голихър се зае с рентгеновите снимки. Постави две върху екрана, после добави към тях още една, направена на черепа от Уъндърланд Авеню.
— Това е радиоложка снимка, която използвах, за да разгледам вътрешността на черепната кост. Можем засега да я използваме за целите на сравнението. Когато отида в офиса на съдебния медик, ще използвам самия череп.
Голихър взе едно увеличително стъкло и започна да прави сравнения. Когато приключи, стана, подпря се на съседната маса и скръсти ръце на гърдите си.
— „Куийн ъв Ейнджълс“ беше държавна болница и парите им винаги бяха разчетени до стотинка. Трябвало е да направят повече от две снимки на главата на момчето. Ако го бяха направили, щяха да забележат някои от другите му наранявания.
— Но не са.
— Не са. Но на базата на направеното от тях и на това, с което разполагаме, успях да направя няколко сравнения — форма, линия на фрактури и на направения хирургически шев. Нямам съмнения. Това е Артър Делакроа.
— Доколко сте сигурен?
Голихър започна да събира снимките от екрана.
— Казах вече — нямам съмнения. Ще погледна черепа утре, когато сляза в центъра, но отсега ви казвам — той е.
Има покриване.
— Тоест, ако заловим някого и го отведем на съд, няма да има неприятни изненади, така ли?
— Няма да има. Сравненията не могат да бъдат оспорени. Поне доколкото се основават на интерпретация на нараняванията. В случая на това момче видяното е ужасяващо и с радост ще го повторя в съда. Но освен моите думи трябва да се има предвид и болничният дневник. В него се споменава скейтборд и там тезата може да бъде оспорена.
— Благодаря ви, че ми отделихте време. Мисля, че…
— Детектив Бош?
— Да?
— Миналия път, когато споменах за нуждата от вяра в работата ни, вие се притеснихте. Всъщност дори сменихте темата.
— Вярата е тема, в която не се чувствам в свои води.
— Според мен във вашата работа човек би трябвало непременно да разчита на една здрава духовност.
— Не зная. Партньорът ми обвинява за злото по света извънземните. Може би и това е здравословно.
— Пак избягвате въпроса.
Раздразнението на Бош премина в гняв.
— За какво става дума, докторе? Какво толкова сте се загрижили за мен и вярванията ми?
— Защото е важно за мен. Аз изучавам кости. Рамката на живота. И ми се иска да вярвам, че животът се състои не само от кръв, тъкан и кост. Друго ни държи свързани. В себе си нося нещо, което е невидимо за рентгена, което ми помага да съществувам като единна цялост. Затова изпитвам страх, когато срещна някой, който носи празнота там, където у мен е вярата.
Бош го изгледа.
— Грешите по отношение на мен. Имам вяра, имам и цел. В случая това е убеждението ми, че това разследване няма да бъде покрито и ще бъде доведено докрай. Убеден съм, че тези кости се показаха от земята, за да ги намеря тъкмо аз и да потърся справедливост. Това ме крепи и то също не би се забелязало на рентгена. Така по-добре ли е?
Бош замълча, но Голихър не каза нищо.
— Благодаря за помощта, докторе. Благодарение на вас всичко ми се изясни.
И излезе, като остави доктора заобиколен от потъмнелите кости, върху които беше израснал градът.
26.
Когато Бош се върна в участъка, Едгар не беше в стаята.
— Хари? — Лейтенант Билетс беше застанала на вратата на кабинета си. Пред бюрото й седеше Едгар. Бош остави куфарчето си и влезе при тях.
— Какво става?
— Точно това питам и аз — каза Билетс, след като затвори вратата. — Жертвата идентифицирана ли е?
— Да. Артър Делакроа, изчезнал на четвърти май хиляда деветстотин и осемдесета.
— Официално мнение на съдебния медик?
— Без съмнение, според специалиста по кости.
— Установено ли е времето на смъртта?
— Почти. Още преди да знаем нещо с категоричност, антропологът беше казал, че фаталното нараняване на черепа се е получило около три месеца след предишна злополука, последвана от операция. Днес се сдобихме с документите по тази операция. Единадесети февруари хиляда деветстотин и осемдесета, в „Куйин ъв Ейнджълс“. Добави три месеца и попадението е почти точно в десятката — по думите на сестра му, Артър Делакроа изчезва на четвърти май. Работата е там, че Артър Делакроа е бил мъртъв четири години преди идването на Николас Трент в този квартал. Смятам, че това обстоятелство смъква подозренията от него.