— Знам, че те боли, Джулия, но трябва някак да спра кървенето.
Развърза вратовръзката си с една ръка и стегна импровизирания компрес.
— Потърпи, Джулия, потърпи…
Грабна радиостанцията си от земята и включи основната честота.
— Дежурен, ранен полицай, долният етаж на гаража на жилищен блок на Ла Бреа Парк, Ла Бреа и Санта Моника. Имаме нужда от медицински екип ВЕДНАГА! Заподозреният е заловен. Потвърди, че ме чуваш.
След безкрайно дълго време дежурният диспечер поиска съобщението да бъде повторено — връзката се разпадала. Бош натисна копчето и изрева:
— Къде е медицинският екип? Има ранен полицай! — Прехвърли се на връзка с групата. — Едгар, Еджууд, на долния етаж на гаража сме. Брашър е ранена. Хванахме Стоукс. Повтарям, Брашър е ранена. — Пусна радиостанцията и извика, колкото глас имаше. После свали якето си и го сви на топка.
— Не го направих аз! — изкрещя Стоукс. — Не знам какво…
— Млъкни! Млъкни, мамицата ти!
Бош напъха якето под главата на Брашър. Брадичката й стърчеше нагоре, зъбите й бяха стиснати от болка. Устните й бяха почти бели.
— Идва линейка, Джулия. Повиках ги още преди да сляза, сигурно съм екстрасенс или нещо такова. Дръж се!
Тя отвори уста да каже нещо, но гласът й беше заглушен от изпадналия в истерия Стоукс.
— Не съм аз! Не ги оставяй да ме утрепят. Не съм аз!
Бош легна с цялата си тежест върху гърба му и извика в ухото му:
— Млъкни, мамка му, или аз ще те убия! — После пак се обърна към Брашър. Очите й бяха отворени, по бузите й се стичаха сълзи.
— Джулия, само още няколко минутки. Трябва да издържиш. — Измъкна пистолета от дясната й ръка и го сложи на безопасно разстояние от Стоукс. После взе ръката й в своите. — Какво стана? Какво стана, по дяволите?
Брашър отвори и затвори уста. По рампата се чу тропот на крака и Бош чу, че Едгар го вика.
— Тук съм! След секунда се появиха Едгар и Еджууд.
— Джулия! — извика партньорът й. — О, по дяволите! — И без никакво колебание се засили и с всичка сила изрита Стоукс в ребрата. — Копеле мръсно! — Засили се за втори ритник.
— Не! Не го пипай! — извика Бош.
Едгар сграбчи Еджууд и го дръпна. Стоукс ревеше от болка.
— Отведи Еджууд горе и прати медицинския екип — викна Бош на Едгар. — Тук станциите не вършат работа и за пет пари.
Някъде горе се чуха сирени.
Едгар хвана Еджууд за ръката и двамата хукнаха към рампата.
Лицето на Брашър беше като на смъртник. Бош не разбираше как това може да се случи от рана в рамото. Зачуди се дали не са били два изстрела и ехото да е заглушило втория. Огледа я, но не забеляза друга рана. Не посмя да я обърне — но пък и освен под рамото й другаде нямаше кръв.
— Дръж се, Джулия. Чуваш ли ме? Линейката идва. Потърпи още мъничко.
Тя отвори отново уста и заговори:
— Той… той се опита да… — Стисна зъби и главата й се отпусна безпомощно на една страна върху якето му. — Не беше… Аз не съм…
— Не говори. Пази си силите.
Гаражът се изпълни с шум и светлини. До тях спря линейка, а зад нея патрулна кола. Разтичаха се санитари и униформени полицаи, Айман и Лийби също бяха тук.
— Божичко — молеше се Стоукс, — нека да не умре…
Един от санитарите избута Бош, за да не им пречи. Внезапно Брашър го сграбчи за китката и го придърпа към себе си. Гласът й беше почти недоловим:
— Хари, не им позволявай…
Санитарят сложи на лицето й кислородна маска и прекъсна думите й.
Бош стисна за секунда глезена на Брашър.
— Ще се оправиш, Джулия.
— Добре, Джулия — каза вторият санитар и се наведе над нея. Носеше голяма медицинска чанта. — Аз съм Еди, а това е Чарли. Ние ще те оправим. Точно както каза приятелчето ти — ще се оправиш. Но трябва да се стегнеш. Трябва да го искаш, Джулия. Трябва да се бориш.
Тя се опита да каже нещо, но маската й пречеше. На Бош му се стори, че чу една дума — „безчувствена“.
Санитарите започнаха работата си, като Еди не спираше да й говори. Бош отиде при Стоукс, изправи го и го дръпна настрани.
— Ребрата ми са потрошени — оплака се Стоукс. — Трябва да видят и мен.
— Нищо не могат да направят за теб, така че по-добре си затваряй скапаната уста.
Приближиха се две униформени ченгета. Бош ги позна — бяха от екипа на Джулия, онези, които преди няколко вечери я насърчаваха да не унива.
— Можем да го отведем до участъка.
— Няма нужда, аз ще се оправя — каза Бош.
— Вие трябва да останете тук за ПУП, детектив Бош.
Прави бяха. Екипът, разследващ „Престрелки с участието на полицай“, скоро щеше да дойде и Бош щеше да бъде разпитан като основен свидетел. Но нямаше намерение да повери Стоукс на човек, в когото нямаше абсолютно доверие, така че го поведе нагоре по рампата.