— Не! Не им давайте да…
— Млъкни! — Бош го сграбчи за яката и го дръпна към себе си. — Слушай ме, това е важно.
Тропането по вратата се поднови.
— Значи казваш, че Артър никога не е споделял баща му да го е удрял?
— Виж, отърви ме и ще кажа каквото искаш. Дадено. Баща му беше мръсник. Искаш да кажа, че Арти ми е казал, че баща му го е бил с дръжката на метлата? Ще го кажа. Искаш да е с бейзболна бухалка? Добре, ще кажа, че…
— Не искам да казваш нищо, освен истината, дяволите те взели! Казвал ли ти го е някога, или не?
Вратата се отвори. Бяха използвали ключа от пропуска. Влязоха двама мъже в костюми. Бош познаваше Гилмор. Вторият беше непознат.
— Стига толкова — заяви Гилмор. — Бош, какво правиш, по дяволите?
— Казвал ли ти е? — повтори Бош. Вторият от мъж извади от джоба си ключове и започна да сваля белезниците на Стоукс.
— Нищо не съм направил — започна да протестира Стоукс. — Не съм…
— Казвал ли ти е? — изкрещя Бош.
— Изкарай го оттук — изръмжа Гилмор на колегата си. — Сложи го в друга стая.
Вторият костюмиран избута Стоукс от стаята. Белезниците на Бош останаха върху масата. Той се беше втренчил в тях безсмислено. Стоукс не беше добавил нищо към разследването. Джулия беше простреляна за нищо.
— И какво по дяволите правеше тук, Бош? — попита Гилмор.
Гилмор потрепваше с гумичката на молива по масата. Бош никога не беше имал доверие на следовател, който си води бележките с молив. Обаче работата на ПУП се състоеше в това да нагласят фактите към картинката, която управлението желаеше да представи на широката публика. Екип на пишещи само с моливи, защото мастилото и написаното на машина не се трие.
— Значи да повторим още веднъж — каза Гилмор. — Разкажи ми пак какво направи полицай Брашър.
Бош погледна покрай него към непрозрачното стъкло, зад което със сигурност се намираха поне петима души, най-вероятно и Ървинг сред тях. Питаше се дали някой е забелязал, че видеото е включено. Ако бяха забелязали, веднага щяха да го изключат.
— Някак си се простреля.
— И ти го видя.
— Не съвсем. Видях го изотзад. Тя стоеше с гръб към мен.
— Тогава откъде знаеш, че се е простреляла?
— Защото освен нея, мен и Стоукс, нямаше никого. Аз нея прострелях и Стоукс не го направи. Значи се е простреляла сама.
— По време на боричкането си със Стоукс?
— Нямаше боричкане по време на изстрела. Не знам какво е станало преди пристигането ми, но когато се чу изстрелът, двете ръце на Стоукс бяха на стената, а той беше с гръб към Брашър. Полицай Брашър беше поставила едната си ръка на гърба му, за да му попречи да се движи. Видях я да прави крачка назад и да отпуска ръката си. Не видях оръжието, но чух изстрела и видях пламъка да излиза от някъде пред нея. После тя падна.
Гилмор усили потропването по масата.
— Това вероятно пречи на залиса — отбеляза Бош. — Всъщност да, забравих, че вие никога нищо не записвате на касета.
— Не се разсейвай. Какво се случи по-нататък?
— Хукнах към тях. Стоукс започна да се обръща, за да види какво се е случило. Както лежеше, полицай Брашър вдигна дясната си ръка и се прицели в него.
— Но не стреля, нали?
— Не. Аз извиках на Стоукс: „Не мърдай!“, тя не стреля и той не помръдна. Приближих се до Стоукс, накарах го да легне и му сложих белезници. Обадих се по радиостанцията за помощ и се опитах да окажа първа помощ на полицай Брашър, доколкото ми беше възможно.
Гилмор дъвчеше дъвка и мляскаше, което много дразнеше Бош.
— Това, което не схващам, е защо тя ще се прострелва? — попита Гилмор след няколко примлясквания.
— Ще трябва да питаш нея. Казвам само това, което съм видял.
— Да, но сега питам теб. Бил си там. Какво мислиш?
Бош замълча. Всичко бе станало толкова бързо… Пък и докато се занимаваше със Стоукс, беше изключил за гаража. Сега образите се превъртаха в главата му. Накрая сви рамене.
— Не знам.
— Да допуснем, че си прав. Да допуснем, че е прибирала пистолета си в кобура. Против правилата е, но да го допуснем, теоретично. Прибира пистолета, за да сложи белезници на задържания. Кобурът е на дясното й бедро, а раната — на лявото рамо. Как си го представяш?
Бош си спомни как Джулия го разпитваше за белега на лявото му рамо преди няколко дни. За това как е бил прострелян и какво е усещането. Стори му се, че таванът на стаята се спуска все по-ниско и го задушава. Започна да се поти.
— Не знам — отговори той.
— Не може да се каже, че знаеш много, а, Бош?
— Знам само каквото видях. Казах ти какво видях.
Прищя му се да не бяха взели цигарите на Стоукс.
— Какви бяха взаимотношенията ви с полицай Брашър?