С. А. Чакраборти
Град от месинг
Хрониките на Девабад #1
Речник на термините
ДЕВИ: Древен термин за всички огнени духове преди бунта на джиновете, както и наименование на племето, обитаващо Девастана, към което принадлежат Дара и Нахри. Някога можели да се превъплътяват в каквото си поискат и живеели в продължение на хилядолетия, ала магическите им способности били жестоко орязани от пророка Сулейман като наказание за злото, което причинили на човеците.
ДЖИНОВЕ: Човешка дума за „деви” (дев — ед.ч.). След въстанието на Зейди ал Кахтани всичките му последователи — и в крайна сметка всички деви — започнали да използват този термин за расата си.
ЗАХАК: Голям, летящ, огнедишащ звяр, подобен на гущер.
ИФРИТИ: Първите деви, които се опълчили на Сулейман и били лишени от силите си. Заклети врагове на рода Нахид, ифритите си отмъщават, като поробват други джинове и ги принуждават да сеят хаос сред хората.
СИМУРГИ: Люспести огнени птици, с които джиновете обичат да организират надпревари.
МАРИДИ: Изключително могъщи водни духове. Почти митични създания за джиновете, никой не ги е виждал от векове, макар да се носи мълва, че някога езерото, заобикалящо Девабад, било тяхно.
ПЕРИ: Въздушни духове. По-могъщи от джиновете (и много по-потайни), перитата странят от всички.
РУХ: Огромни хищни огнени птици, които перитата използват за лов.
ШЕДУ: Митични крилати лъвове, символ на рода Нахид.
ГУЛИ: Съживените, хранещи се с човешка плът, трупове на хора, сключили сделка с ифритите.
ИЩАС: Дребно люспесто създание, обсебено от подреждане и обувки.
КАРКАДАН: Митичен звяр, подобен на огромен носорог, с рог с дължината на човек.
ДИВАСТИЙСКИ: Езикът на племето дева.
ДЖИНИСТАНСКИ: Общият език на Девабад, търговски креолски език, който джиновете и шафитите използват, за да общуват помежду си извън племената си.
ГЕЗИРСКИ: Езикът на племето гезирци, който само членове на племето разбират и говорят.
АБАЯ: Свободно падаща женска рокля с дълги ръкави, стигаща до петите.
АФШИН: Името на воинско семейство, служило някога на Нахидския съвет.
АХИ: На гезирски „братко мой”, сърдечно обръщение.
БАГА НАХИД: Обръщение към мъжете лечители от рода Нахид.
БАНУ НАХИДА: Обръщение към жените лечителки от рода Нахид.
ВЕЗИР: Министър и висш сановник.
ГАЛАБИЯ: Традиционна египетска дреха; дълга до земята туника.
ДИРХАМ/ДИНАР: Парична единица, използвана в Египет.
ДИШДАША: Дълга до земята мъжка туника, популярна сред гезирците.
ЕЗАН: Призив към молитва в исляма.
ЕМИР: Престолонаследникът на трона на Кахтаните.
ЗАР: Традиционна церемония, целяща да помогне при обсебване от джинове.
ЗУХР: Пладне/обедна молитва.
ЗУЛФИКАР: Раздвоените медни мечове на племето гезирци; когато са обгърнати от пламъци, отровните им ръбове унищожават дори плътта на Нахидите, правейки ги най-смъртоносните оръжия на този свят.
ИША: Късно вечер/молитва късно вечер.
КАЙД: Главата на Царската стража, на практика главният военен чиновник в армията на джиновете.
МАГРИБ: Часът по залез-слънце/молитва по залез-слънце.
МАЙДАН: Градски площад, мегдан.
МИХРАБ: Ниша в стената, указваща посоката, в която вярващият се обръща, когато се моли.
ПЕЧАТЪТ НА СУЛЕЙМАН: Пръстенът с печат, с чиято помощ Сулейман контролирал джиновете, подарен на рода Нахид и по-късно откраднат от Кахтаните. Носителят на пръстена на Сулейман може да обезвреди всяка магия.
РАКЯТ: Движенията и думите по време на молитва.
ТАЛВАР: Агниваншийски меч.
„ТАНЗИМ”: Народна фундаменталистка организация в Девабад, които се борят за правата на шафитите и за религиозни реформи.
УЛЕМА: Общо название на учените в Мюсюлманския свят.
ФАДЖР: Зазоряване/молитва по зазоряване.
ХАМАМ: Обществена баня.
ЧАДОР: Дълго до земята покривало, изработено от полукръгло парче плат, което се намята през главата и се носи от жените деви.
ШАФИТ: Хора със смесена кръв на човеци и джинове.
ШЕЙХ: Религиозен учител/лидер.
1. Нахри
Той беше лесна мишена.
Нахри се усмихна зад воала си, гледайки как двамата мъже се разправят, докато се приближават към дюкяна й. По-младият хвърли притеснен поглед по уличката, докато по-възрастният — нейният клиент — се потеше в хладния утринен въздух. Ако не се брояха двамата мъже, уличката беше пуста; правоверните вече бяха повикани за фаджр и всички, които бяха достатъчно вярващи за обществена молитва (не че в нейния квартал имаше много такива), се бяха събрали в малката джамия в края на улицата.