Множеството, чакащо да влезе в Квартала на девите, се разрасна, стигайки почти до шадравана. Двете групи, общо взето, се държаха настрани една от друга, но Нахри забеляза как един млад дев се обърна с подразнено изражение.
— Справедливо е! — възрази той на висок глас. — Това е нашият град. Защо не оставите жените ни на мира и не изпълзите обратно в коптора, от който идвате, мръснокръвци?
— Мръснокръвци? — повтори мъжът върху шадравана и се покатери върху един по-висок мраморен блок, така че множеството да го вижда по-добре. — Това ли мислиш, че съм? — И без да дочака отговор, извади дълъг нож от колана си и го прокара по китката си. Неколцина души в множеството ахнаха, когато тъмната му кръв покапа и зацвърча. — Това прилича ли ти на мръсотия? Минах през завесата. Също толкова джин съм, колкото и ти.
Девът изобщо не се разколеба. Вместо това дойде по-близо до шадравана, в черните му очи клокочеше гняв.
— Тази мръсна човешка дума не означава нищо за мен — сопна се той. — Това е Девабад. Тук няма място за онези, които наричат себе си джинове. Нито за шафитското им котило.
Нахри се притисна по-близо до Дара.
— Май си намери приятел — промърмори тя мрачно.
Дара се намръщи, но не каза нищо.
— Твоите хора са напаст! — изкрещя шафитът. — Шайка изродени търговци на роби, които все още почитат семейство убийци, женили се помежду си!
Дара изсъска и пръстите му около китката на Нахри станаха горещи.
— Недей — прошепна тя. — Да вървим.
Ала обидата очевидно разгневи девите, които все още не бяха минали през портата, и мнозина от тях се обърнаха към шадравана. Сивокос възрастен мъж вдигна предизвикателно желязна сопа.
— Нахидите бяха избраниците на Сулейман! Кахтаните не са нищо друго, освен пясъчни гезирски мухи, мръсни варвари, които говорят езика на змиите!
Шафитът отвори уста, за да отговори, а после спря и поднесе ръка до ухото си.
— Чуваш ли това?
Ухили се широко и тълпата притихна. Откъм базара в далечината Нахри чу скандиране, а земята потрепери от маршируващите крака на увеличаваща се тълпа.
Мъжът се разсмя, когато девите започнаха да се отдръпват нервно, очевидно уплашени от заплахата на задаващата се сърдита тълпа.
— Бягайте! Вървете да се сгушите пред огнените си олтари и да умолявате мъртвите си Нахиди да ви спасят!
На площада се изсипаха още мъже с гневни лица. Нахри не видя много мечове, но достатъчно от тях бяха въоръжени с кухненски ножове и парчета строшени мебели, за да я разтревожат.
— Това е денят, в който ще си платите! — изкрещя мъжът. — Ще преобърнем домовете ви наопаки, докато не открием момичето! Докато не открием и не освободим всеки правоверен роб, когото вие, неверници, държите!
Нахри и Дара бяха последните, които минаха през портата. След като се увери, че тя беше зад месинговите лъвове, Дара се обърна към гезирския страж.
— Не ги ли чу? — Той махна към нарастващата тълпа. — Затвори портите!
— Не мога. — Войникът изглеждаше млад, с едва набола черна брада. — Тези порти никога не се затварят. Такъв е законът. Освен това идват подкрепления. — Той преглътна притеснено и стисна по-силно косата си. — Няма повод за тревога.
Нахри не повярва на престорения му оптимизъм — видя как очите му се разшириха, докато скандирането се усилваше. Макар да не можеше да чуе подстрекателя върху шадравана над крясъците на тълпата, го виждаше да жестикулира на множеството под себе си. Посочи дръзко към портата на девите и през събралите се хора премина рев.
Сърцето на Нахри заби учестено. Деви, мъже и жени, млади и стари, тичаха по грижливо поддържаните улици, изчезвайки в красивите каменни сгради наоколо. Десетина мъже трескаво запечатваха врати и прозорци, а голите им ръце имаха яркоаления цвят на нагорещени ковашки инструменти. Само че бяха успели да се погрижат едва за половината постройки, а тълпата наближаваше. По-надолу по улицата малко дете плачеше, докато майка му блъскаше отчаяно по една заключена врата.
Нещо сурово се появи върху лицето на Дара. Преди Нахри да успее да направи каквото и да било, той грабна косата от гезирския войник и го блъсна на земята.
— Безполезно псе.
Подръпна вяло портата и когато тя не поддаде, въздъхна, звучейки по-скоро подразнен, отколкото разтревожен. Обърна се към множеството.